Сред реформите, които застрашават второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, министър Станков посочи отделянето на „Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО) ЕАД и на „Булгатрансгаз“ ЕАД от групата на „Българския енергиен холдинг“ ЕАД. „Това ще направи облигационните заеми, които в момента са в размер на 1.2 млрд. евро, предсрочно изискуеми и ще намали доверието на инвеститорите към енергийния сектор“, каза още той. На второ място той открои и поетия ангажимент за 40% намаление на въглеродните емисии от работата на българските топлоелектрически централи. „И не на последно място – приемането на Пътна карта за климатична неутралност, която по същество не поема допълнителен ангажимент пред Брюксел, но за сметка на това създава политическо напрежение и няма обществена подкрепа“, добави той.
Министър Жечо Станков обърна внимание и на две от инвестициите по плана – процедурата за изграждане на фотоволтаични системи от страна на българските домакинства и подкрепата за енергийно ефективни системи за улично осветление в общините. Той обясни, че към момента има 1500 договора по процедурата за ВЕИ за домакинствата, които стоят неподписани в МЕ повече от година.
Според енергийния министър, в диалог с Брюксел реформите могат да се преформатират, като България запази поетите ангажименти. „Например, средствата, които не са използвани от ПВУ, да бъдат насочени към Фонда за декарбонизация, който да поеме разходите за това и по този начин да се намалят въглеродните емисии, вместо да се поставя изискване за 40% намаление, каквото няма в нито един европейски регламент“, даде пример министър Станков.