Друго проучване от същия период показва, че при предсрочни парламентарни избори резултатите на първите две коалиции биха били 23,7% и 19,2%.
„Възраждане“ би получила 13,2% на евровота и 12,8% на национални избори, БСП – съответно 8,6% и 9,8%, а ДПС – 8,4% и 9,7%. За ИТН проучването сочи 4,9% за евровота и 5,1% за национални избори.
39% от българите нямат нагласата да гласуват на предстоящите през юни европейски избори, 32% заявяват, че със сигурност ще упражнят правото си на вот, а 29 на сто се колебаят. Най-високата мобилизация проявяват двете крайни групи – на най-големите евроентусиасти и на най-големите евроскептици. В резултат от това ПП-ДБ повишава своя резултат от хипотетични национални избори (до 19.9%) и скъсяват дистанцията с ГЕРБ до 2.7 пункта, който събира 22.6% от вота на гласуващите. „Възраждане“, подобно на други европейски страни, където евроскептичните и антисистемни партии се представят малко над националния си потенциал, достигат 13.2%. По-слабата мотивация, дистанцираност и фокус върху локалните проблеми поставят в леко отстъпление ГЕРБ, БСП (8.9%) и ДПС (8.4% – чиито избиратели в Турция нямат право да гласуват на евроизбори).
Проучването за европейските избори показва, че около 60% от българите запазват категоричната си подкрепа за членството на България в ЕС, но скептицизмът към начина на управление на Съюза и конкретни негови политики нараства с по-ускорени темпове. 12% от пълнолетните анкетирани одобряват изцяло начина, по който се управлява ЕС, 42% – донякъде, а 39% са неудовлетворени. Сънародниците ни одобряват най-силно онези политики, които им дават шанс да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а са най-критично настроени към онези, които се прилагат, или предстои да се приложат от Брюксел на национално равнище. Например, проучването регистрира най-позитивно отношението към възможността при нарушаване на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на човека в Страсбург (84%). Следва удовлетвореността от възможностите за трудова миграция, т.е. за работа в страни-членки на ЕС (81%) и предвижданото изграждане на обща европейска система за сигурност (68%). Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и влиянието на еврофондовете за развитието на България (51%) също се оценяват преобладаващо позитивно, но те срещат и по-висок дял негативни мнения – по около 30 на сто.
Противоречиви са обществените реакции към ефекта от европейските политики в три важни направления: Зеления преход – 34% положително отношение срещу 42% отрицателно; европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи срещу 45% неподкрепящи); политиката за трудова миграция от страни извън ЕС в България (34%:49%).
Най-чувствителни и отрицателно настроени са българите към миграционната политика, която се одобрява от 19% при над три пъти повече негативни мнения; земеделската политика (свързана и с неяснотите около т.нар.зелен преход) – 26% одобрение при двойно по-високо неодобрение и увеличаване правомощията на ЕК за сметка на националните правителства – 77% неодобрение.
Каква кампания ще водят партиите – с чисто европейски, или с национален фокус, кои фигури ще издигнат за евродепутати и каква ще бъде партийната кондиция след три месеца, несъмнено също ще повлияят върху конкретните резултати. Със сигурност обаче разлика в логиката на европейския и националния вот е налице и това дали двата избора ще се проведат заедно или поотделно, ще окаже влияние върху националната политическа картина.
Седмици преди първата по рода си ротация в изпълнителната власт, дейността на кабинета се ползва с одобрението на 21.1% от българите – колкото е била и стартовата му подкрепа от преди девет месеца, показват още данни от проучването. Неодобрението нараства от 37% при сформирането му до 52.9% към момента. Премиера Николай Денков одобряват 23.6% при 26% при встъпването в длъжност. Ръстът на неодобрението му от 30% до 42.4% за същия период.
Мария Габриел, която се очаква да поеме поста на министър-председател, е сред малкото политически представители в страната с позитивен рейтинг – 34.7% положителни срещу 25.2% отрицателни оценки. Очакванията за дейността на кабинета „Габриел“ са преобладаващо неутрални, но благодарение на персоналното доверие към нея оптимизмът надделява над песимизма: 20% смятат, че правителството ще работи по-добре срещу 15% – че ще работи по-лошо.