Разкопките са финансирани от Националния археологически институт с музей по договор с „Булгартрансгаз“ ЕАД за опазване на археологическото наследство при строителството на газопровод, свързващ ПГХ „Чирен“ със съществуващата газопреносна мрежа. Те са проведени под ръководството на доц. д-р Стефан Александров (НАИМ – БАН). В екипа участват проф. Пьотр Влодарчак (Институт по археология и антропология – Краков) и д.н. Росица Манова (експерт-реставратор). Проучени са 6 гробни структури от първата половина на ІІІ хилядолетие пр. Хр., свързани с най-ранния етап от формирането на тракийския етнос.
Един от най-значимите научни резултати от проучването на могилата е откриването на цинобър, използван в погребалните практики. Още при теренното проучване в три от шестте гроба е забелязано необичайно оцветяване на костите с ярко червен пигмент или поставянето на такъв пигмент в гробната яма. Взетите проби са анализирани от проф. д-р Богдан Рангелов и гл.ас. д-р Стела Атанасова-Владимирова в лабораториите по електронна микроскопия и рентгенови дифракционни методи на Института по физикохимия с оборудване, закупено и поддържано по проекта ИНФРАМАТ. Отчитането и обобщението на данните от изследването, извършени от д.н. Росица Манова, показват, че използваният червен пигмент в единия от гробните комплекси (структура 7, 3-4 годишно дете) е смес от червена охра и цинобър. Количеството на живак спрямо желязо e 10,97 към 84,36, тъй като пигментът е бил изключително трудно добиван в древността и е използван пестеливо. В костите на възрастен индивид (структура 5) е регистриран червен живачен сулфид с количествено отношение на живак – Hg 2,43, което е резултат или от поръсване на тялото с цинобър, или от ритуално поглъщане на пигмента приживе. В гроб на друг възрастен индивид (структура 4) с цинобър са оцветени устните на погребания. Тук е отчетено и най-високо процентно отношение на живак – Hg 14,8.
Употребата на пигмента цинобър в миналото е от изключителна важност, тъй като според изследователите той индикира нивото на цивилизационно равитие на древните общества. Изследването му в световен план е все по интензивно, като картата на неговата употреба и път в най-ранните периоди се допълва непрекъснато. Цинобърът принадлежи към групата на живачните бои, съдържащи в състава си различни живачни съединения. Цветът му варира от ярко- до тъмночервен, като интензитетът му зависи от начина на приготвяне. Той има свойството да потъмнява, когато е изложен на светлина, но възстановява предишния си цвят на тъмно. Свойствата му да се регенерира е добре проучено още в древността и вероятно поради тази причина той е използван като символ и дори знак за прераждане. Цинобърът е смятан и за ценна съставка в много лечебни средства. Най-ранното му документирано прилагане е в Чатал Хююк – Анатолия (Мала Азия), където той е бил използван в постройки с култово предназначение и датира от периода VІІІ – VІІ хил. пр. Хр. В Европа през VI – IV хил. пр. Хр. цинобър е използван в погребални практики на Иберийския полуостров. В култура Винча (днешна Сърбия) в периода 5300 – 4500 г. пр. Хр. цинобър е открит в малки количества в керамични съдове. В по-късни периоди е използван от древните египтяни, гърци, финикийци, етруски, римляни и др. В българските земи досега най-ранната му употреба се свързваше с траките, като е засвидетелстван в погребални практики, в култови обекти, при оцветяване на стели, в стенописи и най-вече при обграждане на гробните легла и входовете на култови обекти като Казанлък, Александрово, Старосел, Хисаря и др. През Средновековието той се среща в иконописта, стенописните изображения на храмовете, миниатюрата, през XI – XIV в. е част от славянските ръкописи в заглавията и заглавните букви, а през Възраждането – и в маслените платна на светската живопис.
В Европа находища на естествен цинобърит (руда) са регистрирани в Испания, Австрия, Украйна, Сърбия, Северна Македония, Румъния, Турция, Германия, Гърция и др. В България най-близки до проучваната могила са находищата при Чипровци, Враца и Димово. За откриване на източника на цинобъра, използван в Крива бара, предстои сравняването на получените резултати с достъпните бази данни от изследвани находища на цинобарит в страната и чужбина.
Датировката на гробните комплекси в периода 2900 – 2600 г. пр. Хр. определя открития в могилата цинобър като най-ранния в българските земи. Екипът е убеден, че анализите на пигменти със сходни характеристики от други такива проучени комплекси от България, които предстоят, ще покажат широката му употреба в нашите земи още от IV – III хил. пр. Хр. Може би с най-голяма научна стойност, обаче, е фактът, че детският гроб от Крива бара е едва третия в света, в който при погребение на дете е използван цинобър.
Представените резултати показват още веднъж ползата и необходимостта от сътрудничество между различните институти в рамките на БАН. Данните от изследването ще бъдат публикувани в престижното издание Praehistorische Zeitschrift (Германия).