На европейско ниво усилено се коментира нова директива за работа при екстремни температури, която да накара държавите членки да предприемат адекватни мерки за защита на работниците и служителите. Това каза пред БТА вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, който е част от консултативния съвет по безопасност и здраве при работа към Европейската комисия. По думите му подобна директива е нужна заради климатичните промени, които влияят на човешкото здраве.
Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика са двете отговорни институции, които ще имат ангажимент да започнат работа относно такава директива. Ще настояваме темата да бъде включена към новата национална програма за безопасност и здраве при работа за периода след 2024 г., посочи Атанасов.
Миналата седмица от КНСБ призоваха институциите да вземат мерки относно последиците от климатичните промени, напомнят от БТА. От КНСБ поставиха акцент върху прилагане на Плана за изпълнение на Националната стратегия за адаптация към изменение на климата и плана към нея. От синдиката считат, че има нужда от разработване на указания и предложения за нормативни промени в законодателството относно работата на открито при максимално допустими температури на въздуха. Последните две-три години сме свидетели на сериозни екстремни климатични явления – най-вече високи температури, гръмотевични бури, наводнения и засушавания.
Нашата държава обаче не е достатъчно подготвена и е необходимо националната стратегия от 2019 г. да влезе в действие, смята Атанасов. Не виждаме начините и средствата, по които стратегията за климата ще бъде изпълнена, а нейният срок е до 2030 г., т.е. ние сме изминали половината път, заяви той. Настояваме държавата да реагира на екстремните климатични явления, подчерта още вицепрезидентът на КНСБ. И добави, че самите фирми следва да имат стратегия за адаптация към климата.
Опасното време и работата на открито
По думите на Атанасов са необходими промени в наредбата за микроклимата на работните места, за да се конкретизира при какви градуси трябва да се спре работата на открито. Той даде пример, че в чл. 22 се казва, че се преустановява работата навън при оранжев или червен код, но не е посочено при какви точно температури. Това е важно, защото при 28 градуса реакциите на тялото също може да са затруднени, коментира вицепрезидентът на КНСБ. Огнян Атанасов припомни, че това лято Гърция нареди на някои бизнес сектори да не позволяват на служителите си да извършват тежки дейности на открито в следобедните часове заради горещата вълна, която обхвана южната ни съседка. Като една от основните заплахи за здравето при високи температури, освен топлинния удар, вицепрезидентът на синдиката посочи инсулта.
Преди дни от КНСБ публикуваха информация за доклад на Международната организация на труда за това, че все повече работници са изложени на топлинен стрес в световен мащаб. Най-бързо променящите се условия на труд се наблюдават в Европа и Централна Азия. От 2000 г. до 2020 г. регионът регистрира най-голямото увеличение на излагането на прекомерна топлина, като делът на засегнатите работници нараства със 17,3%, което е почти двойно повече от средното увеличение в световен мащаб, се отчита в доклада.
На въпрос могат ли работниците при горещо време да поискат от работодателя да си останат да работят у дома или да се ограничи работата им на открито, Атанасов каза, че това може да се направи, но при уговорка с работодателя. Ако за дадения ден има жълт код за жеги, то служителят може да предвиди да тръгне на работа в по-ранните часове, коментира той. Ако в 14 ч се налага да отиде да занесе документ в някоя служба извън офиса и смята, че има опасност за здравето му, работникът може и да откаже. Разбира се, това понякога може и има последствия, но аз смятам, че в общи линии има разбиране от работодателите по този въпрос, коментира още вицепрезидентът на КНСБ. И напомни, че е изключително важно да има места за почивки и охлаждане, да се подсигурят напитки.