Книгата не е публикувана никога досега. Маркес я пише преди да почине и така и не стига до финал.
На български романът е със заглавие „През август ще се срещнем“. Издаден е, въпреки че в последните си дни колумбийският творец умолява синовете си да я унищожат, тъй като вече е с деменция, докато я пише
Синът му Гонсало Гарсия Барча казва, че с брат си Родриго са взели решението да я публикуват, защото „авторът не е бил в позицията да оцени книгата – той е виждал само недостатъците, но не и интересните моменти в нея” и че тя показва нова, „уникална“ страна на писателя.
„Със сигурност нямаше да я унищожим. През 2022 г. прочетохме една от версиите и осъзнахме, че книгата е напълно завършена. Нямаше какво много да се редактира, да се добави, не се налагаха никакви големи промени. За около 3 секунди си помислихме дали по този начин не предаваме родителите си и желанието на баща ни. Решихме, че е предателство. Но затова са децата,“ казва Гонсало Гарсия Барча пред BBC.
Според синовете на Маркес романът има характерните за баща им прецизен стил на писане, богати описания, човешко познание, но и за първи път жена – главен герой.
В основата на сюжета е Ана Магдалена Бах – жена на средна възраст. Тя всяко лято пътува до остров, на който се намира гробът на майка ѝ, и всяка година там си намира нов любовник, въпреки че е щастливо омъжена.
Първоначално ръкописът на романа се е съхранявал в архива на университета в Тексас и едва преди няколко години изследователите са получили достъп до него. Сега той ще бъде публикуван в 250 хиляди екземпляра в целия свят.
Габриел Гарсия Маркес не е единственият автор, чиито произведения излизат и след смъртта му. Франц Кафка умира през 1924 г., а събраните му произведения са публикувани между 1925 и 1935 г. Авторът на „Лолита“ Владимир Набоков също приживе иска последният ми роман да бъде унищожен, ако не успее да го завърши изцяло, но синът му не се подчинява и го публикува 30 години по-късно.
През 2019 г. Netflix oбяви, че ще екранизира най-известния роман на Маркес – „100 години самота“, който през 1982 г. му носи Нобелова награда за литература. Според New York Times през годините писателят е получавал много предложения за сценарий по книгата, но винаги е отказвал, защото е искал филмът да бъде на испански език.
източник:boulevardbulgaria.bg