Броят на бебетата, родени в Европейския съюз, е намалял с 5,4% до 3,67 млн. през 2023 г., което е най-големият спад от десетилетия, сочат официални данни.
Коефициентът на раждаемост в 27-те държави от ЕС е 1,38 живородени деца на жена, което е спад спрямо 1,46 през 2022 г. и е доста под „нивото на заместване“ от 2,1, при което населението е стабилно.
„Това е най-големият годишен спад, регистриран от 1961 г. насам“ – първата година, за която са налични обобщени данни за целия ЕС, съобщава статистическата агенция на блока Евростат за спада на ражданията, цитирана от АФП.
Според статистическата агенция на ЕС ражданията в Европа постоянно намаляват от средата на 60-те години на миналия век, като през последните 20 години се наблюдава само скромно периодично възстановяване.
В резултат на това населението на блока застарява бързо, а някои страни са изправени пред недостиг на работна ръка в момент, когато твърдите десни партии принуждават много правителства да ограничават миграцията.
През 1964 година в блока са се родили рекордните 6,8 млн. деца, което е почти два пъти повече, отколкото през 2023 г., според Евростат.
През 2023 г. България отчете най-висок тотален коефициент на плодовитост от 1,81 в ЕС, следвана от Франция с 1,66 и Унгария с 1,55.
В другия край на скалата е Малта с 1,06 раждания на жена, следвана от Испания с 1,12 и Литва с 1,18.
Средната възраст, на която жените раждат първото си дете, продължава да се повишава и вече наближа 30 години (точно 29,8), в сравнение с 28,8 години десетилетие по-рано.
Въпреки че са регистрирани повече смъртни случаи, отколкото раждания, общото население на ЕС се е увеличило с 1,6 млн. души до 449,2 млн. души през 2023 година в резултат на миграцията. | БГНЕС