Промяната на учебните планове и учебните програми е първото в технологичен план за промяна. Това трябва да стане бавно, с участието на експерти, но единственото важно е наистина да се освободим от обема за сметка на мисленето и компетенциите. Да спрем да мерим обема, включително и учебното време, за да мерим придобити способности.
В момента учебната програма е фокусирана върху български език, математика и езиково обучение – това, разбира се, е важно, но продължаващото неглижиране на останалите учебни предмети гарантира образование с дефицит на природни и социални науки, изкуства и спорт.
Увеличаването на часовете по математика е грешна стратегия, която няма да донесе резултати. И сега българските ученици, тези които учат, знаят повече математика, отколкото чужди езици. Педагогиката през вековете е доказала, че личността се формира с цялата гама от науки, изкуства и спорт.
Въвеждането на нов учебен предмет „Добродетели и религия“ се подкрепя от над 80% в контекста на възраждане и формиране на истинска ценностна система в българското училище. Килийните училища преди и по време на Възраждането са формирали и пазили българската писменост и вяра, а християнските добродетели са в основата на дефиницията за „добрия гражданин“ в учебника „Гражданско учение“ от 1942 г. Добротата е основна част от традиционната религия.
Затова ще има огромен смисъл във въвеждането на учебен предмет и засилване на ролята на възпитанието в българската просвета.
И все пак само изучаване и формиране на добродетели ще бъде безсмислено без спазване на правила и ограничения, носене на отговорност и налагане на санкции към българските родители и ученици.
Ако продължим да говорим за забраната на телефони в училище и обясняваме как тази санкция може би не е справедлива, то нашите ученици ще се „научат“, че и законите за движение и данъчните закони са ограничаващи и ще започнат да ги заобикалят, когато станат пълнолетни.
Синдикат „Образование“ настоява незабавно да бъдат забранени телефоните в училище, но категорично се противопоставя и ще организира протести, ако се вмени на българските учители да проверяват, събират или съхраняват ученически телефони. Пълен абсурд ще бъде да се вмени на всяко училище да закупува „къщички за телефони“, както и българският учител да носи отговорност за съхранение на тези скъпи устройства.
При забрана на телефони отговорността и санкциите трябва да бъдат насочени към родителя – финансови, и към ученика – чрез оценяване на неговата дисциплина.
Оценката за дисциплина, която вече се приема от огромна част от учителите и българското общество, не е санкция! Тя оценява компонент от образованието, който е фундаментално важен.
Оценката за дисциплина трябва да се налага от колективен педагогически орган, за да не се възприема като административен акт.
Оценката по дисциплина ще има значение при избора на образователна институция в следващ етап или висше учебно заведение.
Тя ще гарантира спазването на училищния правилник, което ще промени качествено естетиката на класната стая.
Основният проблем на нашата образователна система, освен нелогично трудната и неразбираема учебна програма, е невъзможността да се пребори с липсата на мотивация у учениците. Голяма част от българските ученици нямат навици да бъдат упорити и настоятелни в училищните дейности, защото често възприемат училището като място за забавление и виртуални активности с помощта на телефона.
Днес учителските заплати се увеличават с 15%, като средногодишното увеличение е 12,5%. Началната учителска заплата става 2131 лв. Това увеличение е положителен акт, който ще внесе известна хармония в педагогическата колегия, но чистата начална заплата за млад учител далеч не е релевантна спрямо търсените нива на заплащане на млади специалисти.
Поредно статистическо изследване сочи очаквана заплата за млад специалист от 3000 до 6000 лв. Многобройните задължения на учителя не съответстват на ниво на заплащане от 2000 лв. чисто, което гарантира, че няма да има промяна в интереса към учителската професия сред младите.
Липсата на специалисти на българския пазар на труда не е по вина на образователната система, а е резултат от условията на труд, които предлага българският бизнес. За съжаление, математическите гимназии и редица добри училища са нетен износител на студенти, които продължават образованието си в чужбина. Много често завършили специалисти има, но те не са привлечени от условията на работа в България. Това важи и за завършилите педагози, които не искат или не издържат в българската образователна система.
Синдикат „Образование“ ще настоява:
- Да се променят учебните планове и учебните програми;
- Българските училища да могат да купуват инструменти и приложения за изкуствен интелект за ползване от учители;
- Договор между образователната институция и родителя за спазване на училищния правилник;
- Оценка по дисциплина за българските ученици;
- Финансови санкции за родители при тежки нарушения на училищния правилник;
- Да се отмени възможността за 15 дни отсъствие по домашни причини;
- Освобождаване на учителите от непедагогически и административни задължения (дежурства в училищни дворове и коридори, придружаване на ученици в автобуси, издирване на необхванати ученици извън институцията, съхраняване на телефони и др.);
- Механизъм за защита на учителя от прегаряне – втора категория труд или компенсаторни механизми (напр. намален седмичен норматив след 50-годишна възраст, година за профилактика и рехабилитация след 5 години труд в системата);
- Атестацията на педагогическите специалисти да стане част от процеса на диференцираното заплащане;
- 130% от СБРЗ за страната за педагогическите специалисти да бъде записано в ЗПУО.
Синдикат „Образование“ заявява, че ако като общество искаме добро образование за нашите деца, трябва заедно да им формираме навици на труд, упоритост, толерантност и доброта; заедно да променим образователната система и заедно да повярваме в институцията „образование“ – от учител до министър.