В Япония „Зелената революция“ вече е завладяла половината хранителни продукти

 

 

Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

 

Акценти:

• Алтернативните земеделски култури – каквато е стевията – играят важна роля в справянето с климатичните промени.
• Захарната индустрия е ключов източник на въглероден диоксид.
• Стевията е добра алтернатива на захарта – безвредна и устойчива на промените в климата. Тя е природен подсладител с нулеви калории без ефект върху кръвната захар.
• Има значителен икономически потенциал, особено в контекста на глобалната тенденция към намаляване на употребата на захар и търсенето на по-здравословни алтернативи.
• Основните вещества в стевията, които я правят популярна и уникална: стевиозиди и ребаудиозиди са между 200 и 400 пъти по-сладки от захарозата.
• Има голям потенциал в България. В страната има опит от над три десетилетия – в Земеделския институт в Шумен успешно се отглежда стевия. Вече има и регистриран и наш сорт, който може успешно да се отглежда във всички райони на страната.
• Стевията вирее в топъл климат и е сравнително устойчива на засушаване.

 

От ерата на “захарното пристрастяване” към “зелената революция”

 

Захарната индустрия е ключов източник на въглероден диоксид (СО₂) в атмосферата и влияе пряко върху климатичните промени (241 кг еквивалент на въглероден диоксид се изпускат в атмосферата на тон произведена захар; 2406 кг – на хектар посевна площ и 26,5 кг – на тон преработена захарна тръстика). По-голямата част от общите емисии (44%) са резултат от изгаряне на отпадъци, около 20% – от използване на синтетични торове и около 18% – от изгаряне на изкопаеми горива.

 

Същевременно пристрастяването на европейците към захарта е ключов момент в процеса на глобализация, още когато хиляди африкански роби биват извозени до Новия континент, за да работят в плантациите със захарна тръстика. След Наполеоновите войни, с появата на захарното цвекло, захарта престава да бъде колониална стока и покорява света.

 

Докато в началото на миналия век Мойзес Сантяго Бертони (директор на колежа по агрономство в парагвайската столица Асунсион) не е силно заинтригуван от необичайно и уникално растение със сладък вкус – нов представител на рода Stevia, включващ около 280 вида – Stevia rebaudiana Bertoni (наричана по-долу просто стевия). Така го нарича откривателят му – на химика д-р Овид Ребауди, съдействал за направата на екстракта.

 

Веществата, които правят стевията популярна и неповторима, присъстват само в това растение: стевиозиди и ребаудиозиди – дитерпеноидни глюкозиди. Те са 200-400 пъти по-сладки от захарозата. Многобройни експерименти доказват, че намаляват вероятността от заболявания като аденом или рак на гърдата, както и скоростта на развитие на рак на кожата.

 

Цъфтяща Стевия (Stevia reabudiana). Иточник

 

Къде вирее стевията

 

Стевията е вечнозелен храст. Далеч от тропиците се отглежда като едногодишно растение и всяка година се приготвя разсад. Като многогодишно тя може да се отглежда на перваза на прозореца. Естественият ареал на сладката билка е малък – предимно долината на високопланинския приток на река Парана на границата на Парагвай и Бразилия, в началото дори се смята, че тя е толкова рядка, колкото женшена.

 

Растението е лесно приспособимо и бързо започва да се култивира в редица страни. Може да се отглежда почти до Арктическия кръг. В Япония първо забраняват за употреба цикламатът и сукралозата (бел. авт. изкуствени подсладители), тъй като са опасни за здравето. Затова и през 60-те години на миналия век там започват да внасят и ползват стевия и много скоро след това тя става известна като „зелена революция“. Съседните страни също се присъединяват към тази революцията. Още през 1982 г. 1000 тона стевия са използвани за хранителни цели в Япония, от които 300 тона са местно производство, а 450 тона са внесени от континентален Китай, 150 тона от Тайван, 100 тона от Тайланд и 50 тона от Южна Корея, Бразилия и Малайзия. Стевията вече присъства в почти половината от японските хранителни продукти. В Южна Америка също се отглежда много от това растение. Днес стевия се гледа промишлено и в Европа, като водещи в това отношение са Гърция и Испания. В днешно време все повече водещи компании за храни и напитки добавят стевия към продуктите си, а достъпът до нея нараства както в магазините, така и онлайн.

Икономически потенциал

 

Стевията се използва основно като натурален подсладител и има значителен икономически потенциал, особено в контекста на глобалната тенденция към намаляване употребата на захар и търсенето на по-здравословни алтернативи. В днешно време натуралните подсладители все по-често се използват за заместване на захарта в хранителните продукти и напитките. Според проучването „Ново хранене 2020“ 2/3 от европейските потребители се опитват да намалят приема на захар и същевременно все повече търсят продукти без добавени захари. Ето някои от аспектите на този потенциал:

 

1.      Растящо търсене на здравословни подсладители

 

С нарастващо внимание към здравето и ръст в случаите на диабет и затлъстяване, много потребители търсят заместители на захарта, които да не повишават нивото на кръвната захар. Стевията е природен подсладител с нулеви калории и няма ефект върху кръвната захар, което я прави приемлива за хора с диабет и за тези, които искат да намалят калорийния си прием. Популярността ѝ нараства в хранителната индустрия, като се използва не само в напитки и десерти, но и в различни продукти.

 

2.      Природни продукти и органични храни

 

Стевията може да бъде отглеждана по органичен начин и това я прави привлекателен избор за фермерите и производителите в сферата на биологичното земеделие и натуралните продукти. В сравнение със синтетичните подсладители, тя има по-малко известни странични ефекти, с което привлича повече потребителите.

 

3.      Предимства в производството

 

Стевията е устойчива на климатични условия и не изисква много ресурси за отглеждане, затова и е подходяща за различни региони по света и икономически жизнеспособна за земеделците. Може да бъде отглеждана в региони с тропичен, както и в умерен климат, какъвто имаме в България. Това доказва и потенциала й за нашата страна.

4.      Ниски разходи за производство и висока рентабилност

След засаждане, стевията може да бъде събирана няколко пъти годишно. Това води до висока продуктивност и сравнително ниски разходи за отглеждане. Заради висока концентрация на подсладители в листата на стевията, рентабилността на производството също се увеличава.

 

5.      Пазар и потенциал

Стевията е широко достъпна в развиващите се и развитите пазари. Има големи търговски възможности за износ в различни части на света, включително в Азия, Европа и Съединените щати. Продуктите с добавен стевиолов подсладител са все по-разпространени.

 

6.      Здравословни и екологични ползи

 

Стевията може да допринесе за намаляване на глобалното потребление на захар, което има сериозни последици за здравето и околната среда. Производството ѝ е по-екологично чисто в сравнение със захарта, изискваща по-големи площи за отглеждане и употреба на химикали.

 

Стевията: с потенциал в България

 

С растящото търсене на натурални подсладители и внимание към здравословния начин на живот и у нас, стевията има голям потенциал в България. В страната има опит от над три десетилетия – в Земеделския институт в Шумен успешно се отглежда стевия, а вече има регистриран и наш сорт „Стела”. Той се размножава по вегетативен начин, което осигурява стабилност на сортовите му характеристики. Проявява добра екологична пластичност и може успешно да се отглежда във всички райони на страната. Отличава се с относително добра устойчивост на гъбни болести и при подходящи агротехнически условия осигурява добив на сухи листа над 250 кг/дка. В бъдеще, по-нататъшната селекция и работа по популяризиране на културата може да създаде възможности за алтернативна заетост и диверсификация на стопанските дейност в депресивните региони на България в унисон с целите ни по отношение на климата.

Сорт стевия „Стела” на Земеделски институт – Шумен. Източник

 

На последното земеделско изложение Агра 2025, билкови чайове с отгледана в България стевия спечелиха наградата за най-иновативен продукт.

 

Отглеждането на стевия в България изисква внимателно планиране и подходящи условия за отглеждане. Климатичните условия в повечето части на страната не са идеални за това растение, но с оранжерии, съвременни методи на отглеждане и правилни агрономически практики, стевията може да се култивира много успешно.

Продукти със стевия. Източник

 

Стевия в условия на климатични промени

 

Стевията вирее в топъл климат и е сравнително устойчива на засушаване, но определени аспекти на климатичните промени могат да повлияят на нейния растеж и производителност. Ето някои важни моменти, свързани с влиянието на климатичните промени върху стевията:

 

1. Стевията предпочита топли условия и в някои по-студени региони повишаването на температурите може да създаде по-добри условия за отглеждане ѝ. Това води потенциално до разширяване на районите, в които стевията да се отглежда, например северните части на Европа.

 

2. Устойчивост на засушаване: Стевията издържа на засушаване в сравнение с други растения, но когато климатичните промени водят до по-дълги и по-интензивни периоди на суша, това може да се отрази на реколтата и на това растение. Изисква редовно, умерено поливане, така че устойчивото напояване ще бъде ключово за успешното отглеждане на стевия.

 

3. Пролетни и есенни застудявания: В региони, където зимите не са толкова сурови, но температурата през пролетта и есента варират значително, тези колебания могат да забавят растежа на стевията. Ако се засаждат ранни разсади и след това настъпят неочаквани студове, това може да увреди младите растения.

 

4. Разширяване на вегетационния период: В някои региони климатичните промени могат да доведат до удължаване на вегетационния период, което е полезно за стевията, тъй като така тя има повече време за растеж и събиране на сладките ѝ листа.

 

 

Снимка 3: Цвят на стевия

 

Алтернативните методи за справяне с климатичните промени

 

Алтернативните земеделски методи намаляват емисиите на парникови газове и ефекта от климатичните промени чрез определени устойчиви практики: ограничаване употребата на синтетични торове и пестициди; по-малко обработка;

възстановяване на въглерода в почвите; избор на устойчиви на климатични условия култури и нови методи за земеделие.

 

Така фермерите могат да се адаптират към новите климатични условия като повишени температури, засушавания или чести наводнения. Тези методи осигуряват по-голяма стабилност и сигурност на хранителните ресурси в условия на климатична нестабилност.

 

Тези практики намаляват екологичния отпечатък на земеделието и правят фермерите по-стабилни и сигурни в контекста на промените в климата. Прилагането им е ключово за осигуряване на продоволствена сигурност и намаляване на климатичните рискове.

 

 

Климатичните промени предлагат както възможности, така и предизвикателства за отглеждането на стевия. По-високите температури в някои региони може да удължат вегетационния период и да осигурят нови области за производство. Но интензивните засушавания, екстремни температурни колебания и нестабилността на климатичните условия биха повлияли негативно на производителността и качеството на стевията. За да се справят с тези рискове, земеделците ще трябва да използват адаптивни методи на отглеждане, да инвестират в устойчиви технологии и да адаптират производствените си практики спрямо климатичните промени.

 

Високата сладост на стевията, съчетана с ниска ресурсна консумация, минимално екологично въздействие и съвместимост с устойчиви земеделски практики, я правят един от най-екологичните и устойчиви подсладители на съвременния пазар.

Стевията: по-сладка, безвредна, устойчива алтернатива на захарта | Климатека (climateka.bg)