• С ограничените публични ресурси и досегашната практика за 100% безвъзмездна финансова помощ (БФП), санирането е стигнало до едва 4% от съществуващия жилищен сграден фонд.
• Нов опит за смяна на модела от 100% БФП с модел на съфинансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост, за пореден път, не се случи.
• Как ще продължи обновяването за енергийна ефективност в жилищния сектор, остава загадка повече от 15 години след началото му в България.
• С нарастването на цените на енергията интересът на българите към мерките за енергийна ефективност се повишава.
Защо енергийна ефективност в жилищния сектор е толкова значима?
Според Дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г. 93% от жилищните сгради в България не са енергийно ефективни, което води до високи сметки, нисък комфорт и увеличаване на енергийната бедност.
Самостоятелно или цялостно обновяване на жилищната сграда, в която живеем?
Според преброяване на НСИ от 2021 г., 66.8% от собствениците са предприели частични мерки – 49% от жилищата изцяло са с енергоспестяваща дограма, а още 17.8% са с частично сменена дограма. Тоест каквото могат да организират със собствени финансови средства и усилия, хората устойчиво го правят.
Същевременно поредица проучвания, проведени от Българо-австрийската консултантска компания (БАКК) и Енергийна агенция ЕнЕфект с помощта на Алфа Рисърч, показват, че в голямата си част собствениците осъзнават, че инвестициите в единични мерки в жилището са полезни, но с краен ефект, далеч по-малък от онзи, който би се постигнал при енергийното обновяване на цялата сграда. Безспорен принос за тези нагласи имат резултатите от Националната програма за енергийна ефективност (2015–2020) – 78% от нейните бенефициенти декларират, че след обновлението сметките им за отопление са намалели.
С такива ефекти може да бъде обяснен големият интерес към отворените програми за кандидатстване впоследствие: за 100% БФП по първия етап на Програмата за саниране от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бяха подадени 3053 заявления при наличен финансов ресурс в размер на 1.13 млрд. лв., оказал се достатъчен за едва 756 (многофамилни) сгради. Нагласите на хората за подобряване на енергийната ефективност в жилищния сектор осезаемо нарастват, но политиката на 100% грантови програми за 10 години успя да покрие нуждите на едва 4% от жилищния фонд. Според експертни изчисления, ако темповете се запазят, ще са ни необходими 200 години, за да бъдат обновени всички нуждаещи се сгради.
Цялата статия четете на: Цялостното обновяване на жилищните сгради е желано от мнозина, но е достъпно за малцина | Климатека – науката за климата на твоя език (climateka.bg)