Върховният административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) срещу последното увеличение на минималната работна заплата за страната, съобщиха от съда (пълния текст на решението, което може да бъде обжалвано, виж тук).
От организацията обжалваха постановлението на Министерския съвет, с което от 1 януари 2025 г. тя стана 1077 лв.
Съдиите Йордан Константинов (председател на състава и докладчик), Петя Желева и Лозан Панов са отказали и да отправят преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
Тричлнният състав на ВАС приема, че при издаването на постановлението са спазени изискванията на закона. „Оспореният нормативен акт е издаден на основание чл. 244, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ), по силата на който Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната за всяка календарна година. От изложеното в мотивите за приемане на постановлението е видно, че чрез него се цели регламентиране на цената на нискоквалифицираната работна престация, като се отчита широкопрофилното въздействие на този подоходен показател както по отношение на социалното развитие, така и по отношение на конкурентноспособността на българските предприятия. В мотивите на проекта е посочено, че чрез приемане на постановлението се цели повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа, реализиране и задържане на трудовия пазар, повишаване на жизненото равнище, намаляване на риска от бедност сред работещите, намаляване на подоходното неравенство и стимулиране на вътрешното търсене“, пише ВАС.
В решението се посочва, че съгласно чл. 48, ал.5 от Конституцията работниците и служителите имат право на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, при условия и по ред, определени със закон. „Именно в изпълнение на тази повеля е и нормата на чл. 244 от КТ“, посочват върховните съдии.
От АИКБ поискаха преди да се произнесе за увеличението на минималната заплата ВАС да отправи до съда в Люксембург три въпроса:
- Въведената в чл. 244, ал.2 КТ формула, въз основа на която автоматично и ежегодно се определя минималната работна заплата, съответства ли на изискването за процедура по смисъла на чл. 5, ал.1 от Директива (ЕС) 2022/2041 от 19 октомври 2022 г. относно адекватните минимални работни заплати в ЕС;
- Въведената в чл. 244, ал.2 КТ формула, въз основа на която е определена минималната работна заплата за 2025 г. с Постановление 359 от 23 октомври 2024г. съответства ли на критериите, посочени в чл.5, ал.2 от Директивата;
- Въведената в чл.244, ал.2 КТ формула, съответства ли на изискванията на чл.7 от Директивата, касаеща участието на социалните партньори при определяне и актуализирането на законовоустановените минимални работни заплати.
Както беше посочено, съставът е отхвърлил искането за сезиране на СЕС.
Без разглеждане е оставено искането на АИКБ ВАС да се произнесе дали приетата от правителството минимална работна заплата от 1 януари 2025 г. следва да се разглежда като брутна. Съдът е посочил, че няма такива правомощия, тъй като съгласно чл. 51, ал.1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта – в случая това е Министерският съвет.
/www.news.lex.bg/