Без ясни механизми за ограничаване и контрол на изпълнителната власт ни чака още от същото, но с други актьори.
Никакви аргументи за Еврозоната, за стабилност и възход не успяха да задържат управляващата коалиция ГЕРБ, ДПС-НН, БСП и ИТН. Сега ще слушаме взаимни обвинения кой носи отговорност за царящия хаос и за хаоса, който ще продължи и догодина, а може би и след това.
Ако ще сменяме Росен с Асен или с такъв като Киро – полза никаква. Голямата битка ще бъде да не допуснем този свръх централизиран модел на държавата да продължи. Ако ще сменяме Пенчо с Генчо, нищо особено няма да се подобри.
Арогантността, наглостта, безскрупулното упражняване на власт, беззаконието, облечено във власт, и липсата на елементарна справедливост събориха този кабинет, а не т.нар. парламентарна опозиция. Този кабинет се самосвали, защото много успешно раздразни целия спектър от обществото и му скочиха почти всички.
Най-важният въпрос е – а, сега накъде и как да не допускаме никога вече някой или някои да яхат властта в цялата държавата. Обществото се нуждае от легитимни национални цели, от посока.
Нужно е да очистим Конституцията от домови книги, експериментите на сглобката ППДБ-ГЕРБ-ДПС. Нужно е да въведем широка финансова и управленска децентрализация за общините, за да не допускаме отново цялата власт и парите на хората да зависят от министър-председателя, министъра на финансите и кукловодите зад тях. Нужно е да се приемат незабавно мерки за насърчаване и подпомагане на българските семейства и деца, за подпомагане на образованата раждаемост. Нужно е малкият и среден бизнес да бъдат освободени от репресиите на чиновници и местни партийни феодали. Нужно е държавата да насърчи предприемачеството и българското производство, за да има реална икономика, а не икономика на алъш-вериша.
Много неща са нужни, включително курс към закриване, трансформиране и преформатиране на държавните институции, които вече са повече вредни, отколкото помагат на обществото.