Целта на подготвените от МОН изменения е да се създадат условия за още по-ефективно изпълнение на политиката по засилване, популяризиране и укрепване на чуждестранната българистика. Това се очаква да окаже положително влияние както върху имиджа на българските лекторати в чуждестранните висши училища, така и за повишаване на интереса на чуждите студенти към българския език, литература и култура.
Право да командироват лектори вече ще имат и държавните висши училища, в които се преподава български език, без да се изисква акредитация в професионално направление „Филология“ от област „Хуманитарни науки“. Допълват се и показателите за измерване на постигнатите резултати от командированите преподаватели, като към тях ще се включват извършени дейности, свързани с популяризиране на българския език, литература, традиции и култура зад граница. Срокът за командироване се обвързва пряко с резултатите от работата зад граница за всяка учебна година и може да бъде до 6 години при условие, че има съгласие от страна на лектора, на командироващата българска институция и на приемащия чуждестранен университет.
Разширява се обхватът на потенциалните кандидати, като се допуска участието в конкурси не само на преподаватели, заемащи академични длъжности, но и на тези, които са на преподавателски позиции, съгласно Закона за висшето образование. Намалява изискването за преподавателски стаж (от 3 на 2 години), необходим на кандидатите, като се премахва изискването той да е непрекъснат през последните пет години.
Осигурява се възможност за признаване на учебната натовареност и развиваната академична дейност от командированите преподаватели за целите на академичното им развитие в България.