Франция гласува на първи тур на предсрочни парламентарни избори с огромен залог и труден за прогнозиране резултат.
Заради сложната избирателна система и възможните договорки и прегрупирания между двата тура изходът от вота е много трудно да бъде предсказан, но не е изключено за първи път след Втората световна война страната да се управлява от крайнодесни.
Президентът Еманюел Макрон разпусна парламента и свика предсрочни парламентарни избори в нощта след вота за Европейски парламент, където победата взе крайнодясното „Национално обединение“ (RN) на Марин Льо Пен.
Мандатът на Макрон не е пряко застрашен от предсрочните избори, но новият състав на парламента ще окаже голямо влияние върху оставащите три години от управлението му.
Ако „Национално обединение“ си осигури мнозинство, Макрон ще трябва да назначи премиер от крайната десница.
Евентуална победа и на парламентарните избори ще постави под въпрос теми като подкрепата на ЕС за Украйна, както и за това кой трябва да е начело на френските въоръжени сили .
Въпросът беше повдигнат дни преди изборите от Марин Льо Пен, която заяви, че постът главнокомандващ на въоръжените сили „е почетна титла за президента, тъй като всъщност премиерът е този, който дърпа конците“.
Тя неведнъж е посочвала, че ако партията получи мандат за съставяне на правителство, то ще бъде ръководено от нейния лидер – 28-годишния евродепутат Жордан Бардела.
Той няма никакъв опит в управлението на страната, но е сред най-разпознаваемите политици в социалните мрежи – същите, които подхранват недоволството към управляващите и допринасят за възхода на крайнодесните.
Популярността на крайната десница вече е толкова голяма, че трудно може да овладяна дори с разговори между останалите партии между първия и втория тур на изборите, казват анализатори.
Льо Пен вече обяви по-рано тази седмица, че „Национално обединение“ ще спечели пълно мнозинство в 577-местния парламент.
Това би довело до безпрецедентна ситуация във френската политика – от една страна президентът Макрон заяви твърдо, че ще изкара мандата си до края му през 2027 г., а от друга страна Бардела, който вече даде заявка, че ще му се противопоставя по важните международни теми.
Според предварителните проучвания „Национално обединение“ води с около 33-36% от гласовете, следвана от обединението от леви формации „Нов народен фронт“ с около 28 до 31% и центристите на Макрон с между 20 и 23%.
„Нов народен фронт“ включва както крайно леви, тако и лявоцентристки формации, които се обединиха в общ блок, воден от евроскептика Жан-Люк Меленшон в навечерието на парламентарните избори.
Кандидатите за депутатите могат да бъдат избрани от първи тур, ако спечелят абсолютно мнозинство в избирателния си район. Тъй като това се случва рядко обаче, обикновено на втори тур отиват онези, които са спечелили поне 12,5% от гласовете на първия тур.
Вторият кръг на изборите ще се проведе на 7 юли.