„Всичко се свежда до факта, че броят на завъртанията на Земята около собствената ѝ ос, или дните, не е свързан по никакъв начин с времето, за което Земята обикаля около Слънцето“, казва Джон Лоу, който до пенсионирането си ръководеше отдела за време и честота на Националния институт за стандарти и технологии на САЩ (НИСТ).
Слънчевата година е дълга приблизително 365,2422 дни. Нито един календар, съставен от цели дни, не може да се равнява на това число и простото пренебрегване на привидно малката част създава много по-голям проблем, отколкото може да се предположи.
Хората отдавна са организирали живота си в съответствие с това, което са наблюдавали на небето. Древните египтяни са засаждали реколтата си всяка година в нощта, когато най-ярката нощна звезда е изчезвала, а историците в Древна Гърция и Рим също са разчитали на положението на звездите, за да закрепят събитията във времето. Религиозните водачи са очаквали празничните дни да съвпадат с определени сезони и лунни фази.
Ето защо по-голямата част от съвременния свят е възприел Григорианския календар и неговата система за високосна година, за да може дните и месеците да се съобразяват със сезоните.