Любопитни факти из живота на тази историческа личност можете да научите по време на следващата среща на клуб „Философите на Бургас”.
Тя ще се състои на 10 юли (понеделник), от 18:00 часа, в КЦ „Морско казино“. Събитието е подкрепено и от Община Бургас.
„Става въпрос за представяне на една от най-значимите фигури в историята на Бургас – Митрополит Симеон, единственият човек в България, редом с Иван Вазов, на когото е издигнат паметник приживе!“, казва Стойчо Кьосев от „Философите на Бургас“.
В лекцията на 10 юли ще участва и литературоведът от БАН доц. д-р Емил Димитров.
За Митрополит Симеон:
Одисей Попниколов е роден в Бургас, в семейството на свещеник, учи в гръцкото училище в Бургас, принадлежи към елинофилските кръгове на тогавашната зараждаща се интелигенция. Прави силно впечатление на учителите си и е изпратен да учи в училището за свещеници в Халки. Там, освен високо образование (учител по гръцки му е бъдещият първи български екзарх Антим), младият интелектуалец получава и самосъзнанието за принадлежност към българския народ и църква и до края на живота си остава пламенен борец за държавното, църковно и духовно израстване на българската нация.
Още съвсем млад, намира мястото си в борбата за създаване на независима българска църква и след 1872 година заема възлови постове в нея. Най-трайно е присъствието му като Преславски и Варненски митрополит – 65 години, абсолютен рекорд за Православната църква. Но през тези дълги години той заема редица важни църковни постове – зам.-секретар и секретар на Св. Синод, началник на Духовно-просветния отдел на Св. Синод, Секретар на Св. Синод.
Като Преславски и Варненски митрополит развива бурна дейност за укрепване на църковното дело в епархията си. Обхожда буквално всички градове, села и махали и навсякъде е приет с невиждан ентусиазъм. Изработването и приемането на Екзархийския устав е негова заслуга. Храмовото строителство бележи впечатляващ растеж – по време на митрополитството му са построени 137 храма и 35 параклиса, два пъти повече от това, което заварва при идването си.
Много грижи посвещава на просветата и образованието. Малко след идването му е свикан специален епархийско-народен събор за устройване система на образованието. Принципите, разработени на този събор, стават основата на бъдещата система на българското светско образование. При идването му във Варна има три училища, а към края има 16 първоначални, 4 прогимназии, 2 гимназии, учителски институт, образцова гимназия, търговско училище, академия. Изграждането на училищата Митрополит Симеон подпомага със свои лични средства.
На национално ниво Митрополит Симеон е съосновател и първи декан на Богословски факултет, преподавател е в Духовната семинария, член на Българската академия на науките, а през 1941-42 – Ректор на Университета.
Освен богослов, Симеон е и доктор по каноническо право, участва в екипа, който се заема с превода на Библията на български език, а статиите, посланията, обръщенията и писмата му са безброй.
Много важна и много отговорна е ролята му по време на национално-освободителните борби. Митр. Симеон придава истинска важност на духовната свобода и с голямо човеколюбие и реализъм настоява да не бъде излагано населението на Преславска и Варненска епархия на безсмислени кръвопролития предвид струпването на силни турски гарнизони в района.
След Освобождението взема дейно участие в работата на Учредителното и първите две Обикновени Народни Събрания, където юридическата му образованост, авторитетът на отговорен и загрижен народен водач, всеизвестните му високи морални стандарти се оказват много необходими за полагане основите на младата българска държава. Митр. Симеон оглавява една от делегациите, натоварени със задачата да премахнат недоразуменията, възникнали между руския генералитет и посланици от една страна, и новата българска власт от друга. Със загриженост, отговорност, духовна зрялост, митр. Симеон успява да изглади противоречията на базата на общите православни ценности, без да излага българския народ на опасностите от подчинение или изолация. Приносът му е оценен от император Николай Втори, който му връчва орден „Света Ана”.
Делото на митр. Симеон е оценено толкова високо от енориашите му, любовта, която заслужено е спечелил е толкова силна, че те решават да му построят паметник приживе. И не един, а два – в Шумен и във Варна.