На 18 юни 2012 г. Европейският съд се произнесе относно факта, че предоставените по времето на Горбачов и Елцин „документи“, които сочат, че в разстрела на десетките хиляди полски офицери край Катин е виновен Сталин и съветската държава, се оказали фалшиви. За този факт мълчат либералните „Ехото на Москва“, „Грани“ и „Новая газета“. А това е световна сензация. Русия не носи отговорност за масовия разстрел на полски офицери в Катин – това решение взе неотдавна Европейският съд по правата на човека. Излиза, че през последните 20 години руското правителство непрестанно се разкайваше за престъплението, което през 40-те години е извършил някой друг. Документите за разстрела, които се появиха в края на 80-те години от ръкава на члена на Политбюро на ЦК на КПСС Александър Яковлев, не са нищо повече от фалшификат и съдът дори не ги разгледа. На кого от обкръжението на президента на Съветския съюз Михаил Горбачов беше нужно да компрометира историята на родината и лично Сталин в навечерието на разпадането на страната. През 2007 и 2009 г. в Страсбург се обърнали с жалби роднини на полски офицери, разстреляни в Катин, по „заповед на Сталин“. Те се оплакали, че Русия през 2004 г. прекратила разследването на обстоятелствата на катинския разстрел. В горите край Смоленск според архивите са разстреляни 21 857 пленени поляци. Европейският съд по правата на човека не е свикнал да вярва на гръмки публични обвинения, а на документи. Тезата, че палачът Сталин е разрешил масовата екзекуция, не намерили потвърждение. Представените от полската страна доказателства не сочели, че руснаците са виновни за разстрела. В крайна сметка съдът заключил: Русия няма вина за масовите разстрели в Катин. Това означава, че материалните компенсации за роднините на разстреляните, които са астрономичната сума от 2 милиарда долара, няма да я платят руснаците. Полша също предявила иск, и то за 100 милиарда долара! До 1990 г. светът е убеден, че поляците са разстреляни от германците. След 1990 г. Горбачов и Яковлев посочили, че са разстреляни от руснаци. Всичко започнало през февруари 1990 г., когато Горбачов получил докладна записка от завеждащия международния отдел в ЦК на КПСС Валентин Фалин, в която ставало дума за това, че в архивите „били открити“ документи, които потвърдили връзката между изваждането на поляците от лагерите през пролетта на 1940 г. и техния разстрел. Фалин изказал пред Горбачов съмнението си относно тези документи. Но Горбачов бил на друго мнение и вестта за „истинските виновници“ за катинския разстрел се разлетели по целия свят. На какво се основават доказателствата за участието на германците в катинския разстрел преди 1990 г.? Поляците са убити от оръжие, немско производство, това се установява лесно по куршумите и гилзите. Групите на НКВД убивали жертвите си от револвери, а полските офицери са разстрелвани, включително и от големокалибрени картечници, което хората от НКВД никога не са практикували. Германците, които през 1943 г. съставили първите документи за екзекутираните поляци, посочвали в тях, че убитите идентифицирали по знаците на полската армия. Съветското „Положение за военнопленниците“, образец 1931 г., от което в Съветския съюз се ръководят до лятото на 1941 г., установява, че пленниците не могат да имат отличителни знаци. Но на убитите имало отличителни знаци. Значи, ако това са били военнопленници, те са били в плен в страна, която спазвала Женевската конвенция. По това време Съветският съюз не я спазва. И това е още един съществен детайл. Масовите разстрели в Съветския съюз не се практикували, до момента, в който народният комисар по вътрешните работи Николай Ежов не бил сменен от Лаврентий Берия – през есента на 1938 г. А през 1940 г. от тях въобще се отказали. Руски експерти историци твърдят, че няма пълна яснота относно катинския разстрел след публикацията на уж откритите през 1990 г. документи. От една страна, има документи, които сочат, че срещу полските военнопленници са произнесени 14542 смъртни присъди. Посочена била друга цифра – 21 857 убити. От друга страна, достоверно била установена гибелта само на 1803 души. Къде се дянали останалите и дали въобще ги е имало? Има и други факти: сред пленените поляци имало млади офицери от Армията крайова като Войчех Ярузелски и Менахем Бегин, които след десетилетия ще станат съответно полски лидер и израелски премиер. Нито единият, нито другият са произнасяли и дума за участието на съветски ръководители в организирането на разстрела. Бегин, като ярък антисъветчик, дори твърдял, че поляците не са разстреляни от НКВД, а от германското гестапо. През 2010 г. на депутата от Думата Виктор Илюхин и експертите историци Сергей Стригин и Владислав Швед става известно, как се подготвела фалшификацията на „писмото на Берия № 794/Б“ в Политбюро на ВКП – болшевики, от март 1940 г., в което се „предлагало“ да бъдат разстреляни над 20 хиляди полски военнопленници. Илюхин обнародвал информацията, че в началото на 90-те години един от високопоставените членове на Политбюро на цК на КПСС създал група от специалисти с висок ранг по фалшифицирането на архивни документи. Илюхин посочил фамилията му по-късно, през лятото на същата година – Александър Яковлев, „архитектът на перестройката“. „Групата на Яковлев“ работела в структурата на службата за сигурност при руския президент Б. Елцин, териториално била разположена в село Нагорное, Московска област, до 1996 г., а след това била пребазирана в друг населен пункт – Заречие. Оттам в руските архиви били вкарани стотици фалшиви исторически документи и още толкова били фалшифицирани чрез вкарване в тях на изкривени сведения, а също чрез фалшифициране на подписи. Илюхин поискал да започне мащабна работа по проверката на архивните документи и за откриването на факти за дискредитация на съветския период в руската история. „През 1943 г. Гьобелс, опитвайки се да разруши антихитлеристката коалиция и да скара Съветския съюз и САЩ, разпространил лъжата за това, че Сталин и Берия заповядали да бъдат разстреляни 10 хиляди полски офицери… “ – писал Виктор Илюхин. Тази лъжа била поддържана от полското правителство в емиграция, което повече се ръководело от злоба срещу Съветския съюз заради разгрома на полската армия в Западна Беларус и в Украйна и заради присъединяването на тези територии към Съветския съюз. Небезизвестният А. Яковлев фактически ратувал за това компрометиране на Съветския съюз, за да може от страната да се отвърне целият свят. След което се състояла фалшификацията на архивните документи на ЦК на КПСС. До смъртта си Илюхин смятал, че фалшификатите били изготвени, с цел да се дискредитира Сталин, процес, започнал през 90-те години на миналия век. Както е известно Йосиф Висарионович настоявал да има полска, както и еврейска държава, но както е известно, за доброто плащат със зло… http://bultimes.com