ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕМ – беседи с психолога: Как да се защитим от негативната енергия около нас или що е то пасивен стрес?
- 14 Дек 2018
- kompasbg
Уважаеми читатели!
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си. Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи.
Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес:
Как да се защитим от негативната енергия около нас или що е то пасивен стрес?
Катя ПЕНЕВА:
Стресът не е това, което ни се случва, а онова, на което откликваме
Само докато изговаряме думата „стрес“ ние автоматично я свързваме с негативни емоции. Настръхваме, представяме си поредния тъмен улей, в който не знаем какво има. Тунел, от който сякаш няма излизане. Казват, че стресът сам по себе си не е негативен, нито позитивен, а неутрален. Може би е точно така, само че често когато човек го преживява усеща болки в стомаха и изтръпване в крайниците. Идва ти да бягаш или в краен случай да се биеш. Стресът не е това, което ни се случва, а онова, на което откликваме. Силата и продължителността му се определят от нашите умения за справяне в трудни ситуации. Склонни ли сме да търсим решения или ги отлагаме, страхувайки се да предприемем каквото и да е? Всеки човек има право на избор! Да се изплашиш и да се върнеш назад или да погледнеш проблема в очите и да го преодолееш с лекота.
Влизайки в офиса или у дома първото, което виждаме, са лицата на хората около нас. Те са като предаватели, които излъчват определена информация. Понякога тя ни изпълва с оптимизъм или буди в нас негативно усещане. Причината за това са неврони в мозъка, които реагират, докато наблюдаваме действията на другите, предавайки преживяванията им по жицата на нервната система. Като попивателни сме и чрез контакта с другите приемаме чуждите емоции.
Твърди се, че настроението ни е опасно особено за хора с лабилен психически имунитет. „Заразните емоции“ се предават в първите милисекунди на нашето общуване в моменти на резонанс. Когато гледаме, слушаме и се опитваме да се синхронизираме с жестовете на събеседника си и най-вече с неговия ритъм на говорене. Не е нужно да държите цигара в уста, за да пострадате от отровния дим. Дори и да сте спокоен, когато човекът до вас излъчва свръхнапрежение и негативни чувства, вие сте като пушач, който се трови, разликата е само, че поглъщате емоционални отрови. Най-повлияни от този тип пасивен негативизъм са тези, които прекарват дълго време в една стая и се чувстват емоционално свързани. Обикновено това са хора в партньорски отношения, които съжителстват или колеги. Хора, които не са си безразлични един на друг. И макар и да сме подложени на постоянен риск от заразяване, ние се нуждаем от общуването с другия. Колкото по-близък чувстваме един човек, толкова по добре успяваме да го съпреживеем, поставяйки се на негово място. Много често в тези моменти на споделяне събеседниците несъзнателно използват едни и същи думи, които често повтарят в разговорите си. Това преживяване е близко с чувството на емпатия. Жените чрез своята вродена състрадателност са тези, които най-лесно прихващат от емоциите на другите и ги отразяват чрез своето поведение.
Споделените емоции са част от нашия социален интелект, който ни позволява да предвиждаме опасностите по реакциите на другите хора около нас. Така нашата емоционална чувствителност ни помага да се справим с тежки ситуации, от които не бихме могли да излезем разчитайки само на рационалното си мислене.
Не считам, че разположеността към вирусите на емоциите е еднаква за всички. Светът се дели на „заразяващи“ и „боледуващи“. Обикновено по-емоционалните и по-откритите хора са тези, които поемат лидерството във воденето на разговор. Те не крият чувствата си, а емоциите им са изписани върху лицата им. Високият глас, енергичното жестикулиране, навлизането в радиуса на личното ви пространство е несъзнателен начин, който ви поставя в пасивна позиция, която често не ви позволява да влияете на разговора или да го променяте. Това автоматично ви прави приемник на чуждите послания и чувства, които при силен емоционален трус могат да ви причинят сърцебиене или отпадналост.
Моля ви, никога не оставайте безразлични към страданието на другите и не си изграждайте имунитет срещу чуждите чувства. Това ще ви причини повече нещастия и ще намали вашата социална интелигентност. Когато усетим, че сме в такава рискова за здравето ни ситуация е добре да изслушаме докрай човека до нас. След това можем да предприемем дълга разходка край морето. Няма нищо по-хубаво от това да слушаме шума на вълните и да си мислим за изгрева на следващия ден. Така ще укрепим имунната си система и ще останем едновременно по-устойчиви и чувствителни към негативните емоционални зарази. А когато отново сме изложени на подобен риск, ще включим емоционалната си модулация и ще приемаме мъдростта на посланията, отправени към нас.
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си. Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи.
Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес:
Как да се защитим от негативната енергия около нас или що е то пасивен стрес?
Катя ПЕНЕВА:
Стресът не е това, което ни се случва, а онова, на което откликваме
Само докато изговаряме думата „стрес“ ние автоматично я свързваме с негативни емоции. Настръхваме, представяме си поредния тъмен улей, в който не знаем какво има. Тунел, от който сякаш няма излизане. Казват, че стресът сам по себе си не е негативен, нито позитивен, а неутрален. Може би е точно така, само че често когато човек го преживява усеща болки в стомаха и изтръпване в крайниците. Идва ти да бягаш или в краен случай да се биеш. Стресът не е това, което ни се случва, а онова, на което откликваме. Силата и продължителността му се определят от нашите умения за справяне в трудни ситуации. Склонни ли сме да търсим решения или ги отлагаме, страхувайки се да предприемем каквото и да е? Всеки човек има право на избор! Да се изплашиш и да се върнеш назад или да погледнеш проблема в очите и да го преодолееш с лекота.
Влизайки в офиса или у дома първото, което виждаме, са лицата на хората около нас. Те са като предаватели, които излъчват определена информация. Понякога тя ни изпълва с оптимизъм или буди в нас негативно усещане. Причината за това са неврони в мозъка, които реагират, докато наблюдаваме действията на другите, предавайки преживяванията им по жицата на нервната система. Като попивателни сме и чрез контакта с другите приемаме чуждите емоции.
Твърди се, че настроението ни е опасно особено за хора с лабилен психически имунитет. „Заразните емоции“ се предават в първите милисекунди на нашето общуване в моменти на резонанс. Когато гледаме, слушаме и се опитваме да се синхронизираме с жестовете на събеседника си и най-вече с неговия ритъм на говорене. Не е нужно да държите цигара в уста, за да пострадате от отровния дим. Дори и да сте спокоен, когато човекът до вас излъчва свръхнапрежение и негативни чувства, вие сте като пушач, който се трови, разликата е само, че поглъщате емоционални отрови. Най-повлияни от този тип пасивен негативизъм са тези, които прекарват дълго време в една стая и се чувстват емоционално свързани. Обикновено това са хора в партньорски отношения, които съжителстват или колеги. Хора, които не са си безразлични един на друг. И макар и да сме подложени на постоянен риск от заразяване, ние се нуждаем от общуването с другия. Колкото по-близък чувстваме един човек, толкова по добре успяваме да го съпреживеем, поставяйки се на негово място. Много често в тези моменти на споделяне събеседниците несъзнателно използват едни и същи думи, които често повтарят в разговорите си. Това преживяване е близко с чувството на емпатия. Жените чрез своята вродена състрадателност са тези, които най-лесно прихващат от емоциите на другите и ги отразяват чрез своето поведение.
Споделените емоции са част от нашия социален интелект, който ни позволява да предвиждаме опасностите по реакциите на другите хора около нас. Така нашата емоционална чувствителност ни помага да се справим с тежки ситуации, от които не бихме могли да излезем разчитайки само на рационалното си мислене.
Не считам, че разположеността към вирусите на емоциите е еднаква за всички. Светът се дели на „заразяващи“ и „боледуващи“. Обикновено по-емоционалните и по-откритите хора са тези, които поемат лидерството във воденето на разговор. Те не крият чувствата си, а емоциите им са изписани върху лицата им. Високият глас, енергичното жестикулиране, навлизането в радиуса на личното ви пространство е несъзнателен начин, който ви поставя в пасивна позиция, която често не ви позволява да влияете на разговора или да го променяте. Това автоматично ви прави приемник на чуждите послания и чувства, които при силен емоционален трус могат да ви причинят сърцебиене или отпадналост.
Моля ви, никога не оставайте безразлични към страданието на другите и не си изграждайте имунитет срещу чуждите чувства. Това ще ви причини повече нещастия и ще намали вашата социална интелигентност. Когато усетим, че сме в такава рискова за здравето ни ситуация е добре да изслушаме докрай човека до нас. След това можем да предприемем дълга разходка край морето. Няма нищо по-хубаво от това да слушаме шума на вълните и да си мислим за изгрева на следващия ден. Така ще укрепим имунната си система и ще останем едновременно по-устойчиви и чувствителни към негативните емоционални зарази. А когато отново сме изложени на подобен риск, ще включим емоционалната си модулация и ще приемаме мъдростта на посланията, отправени към нас.
