Уважаеми читатели!
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.

Въпросът днес: Съвременната жена – героиня в холивудски филм или в живот, в който душата е в центъра на нашето внимание и грижа

Катя ПЕНЕВА: Нека да измием душите си

Въртим се в кръга на живота. Раждаме се, женим се, учим и създаваме децата си, работим. Препускаме, за да не пропилеем и ден. Вървим по разписанието на съвремието си, за да изпълним със смисъл образа на предназначението си на дъщеря, труженичка, майка, съпруга, любовница, баба.
Толкова много са задължителните ни роли, че сякаш съвременничката ни се загуби в тях и забрави, коя всъщност е „ тя“. Толкова е объркана, че просто не знае в какво се е преобразило онова истинско чувствително, много нежно и в същото време много ранимо лице на раждащата, страдащата жената, която се опитва да създаде своя нов ден. Живеем все повече в свят, в който с гордост заявяваме, че можем да се справим с всичко, нарамили сме непосилния товар на собствените си самотни, неразбрани амбиции върху раменете си и гоним ветровете в полета от тръни.
Само преди сто години назад във времето животът на нашите баби не е бил по-различен в един много по-суров свят на болка и смърт, на войни, на битка за къшея хляб. Жени, които са калявали и са поставяли основите на вашето щастливо бъдещо „аз“. Много от тях в миналото са умирали при някое от ражданията си, други са оставали от рано вдовици и всички те са воювали, въоръжени с воля на фронта на личната си съдба. Самота, глад, битка за физическо оцеляване.
Днес съвременното поколение сякаш не е по-щастливо. От майките си знаем, че трябва да можеш да носиш под сърцето детето си, а на ръцете си - целия свят. Свят, в който не се бориш, за да оцеляваш, а да доказваш качествата си, чрез равни възможности и равни права. И така все повече забравяме истинските си, човешки потребности и се опитваме да живеем по стандарта на чужд холивудски сценарий - млада, самотна, успяла. Преборила себе си, в очакването на един по-слънчев и усмихнат живот. Готови сме на всичко, тренирани сме, за да успяваме, не за да живеем един нормален и пълноценен живот, а за да притежаваме съдържанието му. Искаме да имаме скъпо съвременно жилище, здрави и образовани деца, високоплатена работа, лъскава нова кола. Би могло в пазарската ни кошница да има и продукта „мъж“, но само ако е във формата на кредитна карта или златна рибка в семеен аквариум. Готови сме на всичко, за да имаме, да богатеем в цифри в железобетонното си, до болка прагматично мислене на измислените си стандарти. Максималистки сме във всичко материално и сме непукистки за всичко онова, което осакатява вътрешния ни мир. Сякаш продадохме душата си преди да се погрижим за нея. Не, по-скоро я изгладихме, сгънахме и я прибрахме на тъмно в скрина с ненужните вехтории, които не изхвърляме, защото ни носят сантиментални спомени. Но добре, че „тя“, душата ни, не ни забравя, свита на кълбо, зарината от поредната ненужна, захвърлена в скрина материална придобивка, носи с достойнство товара на безумните ни реализирани желания, стои и чака да се сетим, че я има, че е жива, че пулсира. Толкова объркани се чувстваме, а хаосът в умовете ни не успява да подреди панелните ни домове. Суетата и дребнотемието покриват с прах същността ни и отлагат във времето най важното, най-смисленото ни решение, това, от което се нуждаем, за да живеем по-добре.
Да започнем отначало!
Да съберем смелост да създадем една нова реалност, нов живот, в който нашата душа ще бъде в центъра на нашето внимание и грижа. Но за това е необходимо да отделим достатъчно време, да си признаем, че това, което истински ни липсва, е онзи вътрешна негримирана жена, която не понася да бъде фалшива. Убедена съм, че точно тя знае от какво се нуждае, но е самотна, неразбрана, изплашена и изоставена от суетните ви грижи. Точно тя, вашата женска душа, има нужда от това да бъде утешена и нахранена с любов и внимание. Когато успее да повярва в истинските си потребности, тя ще се почувства свободна и обичана, ще започне да ви служи и да задвижва кръвта във вените ви с нова динамика. Замисляли ли сме се дали сме добри стопани точно на тази наша най-важна същност, която за разлика от прагматичния ни разум никога не можем да заблудим и да оставим в ненужна забрава? Защото точно в нея е кодирана мъдростта на живота ни, тя знае всичко за нас и осветява пътя ни.
Говоря ви не за поредния скъп телефон с много приложения, за външния целофан или за нова духовна практика, с която да разнообразим безсмисления си живот, а за онзи огън, с който да претопим железните си бариери, за да се отървем от ненужните очаквания на стандартите на външния свят. В този ден, „деня на жената“, нека да поспрем, да усмирим претенциите си, да дадем почивка на свръхамбициите си. Нека точно в този ден да изиграем по най-лошия начин или просто да се откажем от ролята на „жената, която знае какво иска и може да се справя отлично със всичко“. И нека да измием душите си!
Имате ли още цветен грим в дамската си чанта? Защо не пробвате с четчицата да нарисувате живота си отново?