ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕМ - беседи за любовта и другите неща от живота: Защо ни е толкова трудно да живеем заедно?
- 31 Май 2019
- kompasbg
Уважаеми читатели!
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и любовен психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес: Защо ни е толкова трудно да живеем заедно?
Катя ПЕНЕВА: Очакваме от другия да бъде нашето неудовлетворено, нереализирано Аз
Защо ни е толкова трудно когато живеем заедно? Уж сме близки, а усещаме самотата в душите си. Отдалечаваме се ден след ден от себе си и от другия. Пътуваме нанякъде, без да знаем накъде и все по-самотни и неразбрани. Отношенията в двойката често резонират и върху цялостното ни усещане за света около нас. Ако сме позволили на зимата да се настани трайно в отношенията ни с другия, едва ли лятото ще може да разтопи дълбоките ледове. Копнеем да бъдем свързани, да преживеем живота си в пълноценна интимност с любимия човек. Нуждаем се от искрената любов на партньора си, за да можем да разпалим взаимно огъня на топлината, която ни е потребна, за да се развиваме и за да живеем.
Библията тълкува партньорството като една по-особена форма на свързване с другия „Ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, за да бъдат една плът”. Физическата и духовната близост са едно цяло, а нейните връзки са неделими, те са като частите в тялото. На пръв поглед независими и отделни личности, а на практика – свързани в едно. Общата визия, която създаваме в отношенията си, пряко влияе на нашия облик и оформя индивидуалния ни живот. В психологията често определяме тази свързаност като нездравословна, като взаимозависимост и оплетеност, като връзка, в която всеки от партньорите, сливайки се в общото цяло, губи своята уникална идентичност.
Често спорим, нагрубяваме се или просто влизаме в едно хладно безразличие, което изразяваме чрез уважение, приятелство и навик. Крием омразата си един срещу друг с любезна, престорена усмивка, с мълчание. Очакваме от другия да бъде нашето неудовлетворено, нереализирано Аз. Пространството помежду си превръщаме в бойно поле, в което често се настанява гостенката на отчуждението. И тогава сякаш се нуждаем от знания, които да ни помогнат да намерим пътя към царството на хармонията .В нашата култура „ученето“ се свързва повече с познания и умения, отколкото с чувства и емоции, които изграждаме чрез добрите си отношения. Държим на съзнателно поведение, което се основава на благоприличие и уважение. Той трябва да е отговорен, а тя да е смирена и послушна. Личните ни преживявания и информацията, които идват от дъното на емоционалното ни преживяване, не влизат в графата на взаимните ни контакти. Липсва ни онази интимна близост, която е отвъд егоистичното ни мислене и извън рамките на собствената ни ограниченост. Изразяваме нашето отношение към партньора си на базата на индивидуалното ни познание. Ние знаем, че той е точно такъв, какъвто го виждаме през собствените си очи. Имаме изкривена абстрактна представа за него, свързана с нашите очаквания. Сякаш нарочно отказваме да погледнем на другия през призмата на нашето експеренциално познание, което ни кара да опознаем другия през чувствата си, а не чрез очакванията и знанията ни за него. Защото и ябълката е червена, сочна, красива, но ще преживеем аромата ѝ едва когато я вкусим, когато я усетим през нашите вкусови рецептори. Нашата свързаност е точно тази близост, в която можем да усетим сладостта на другия през сетивността си към него, отхвърляйки нарочното си, назубрено познание. А сливането ще преживеем чрез топлия дъх на прегръдката, чрез нежността, изразена в докосване. Защото близостта не е интелектуално преживяване, тя не е и брачен договор, а пространство, в което можем да сме заедно, докосвайки се с копнеж и нетърпение.
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и любовен психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес: Защо ни е толкова трудно да живеем заедно?
Катя ПЕНЕВА: Очакваме от другия да бъде нашето неудовлетворено, нереализирано Аз
Защо ни е толкова трудно когато живеем заедно? Уж сме близки, а усещаме самотата в душите си. Отдалечаваме се ден след ден от себе си и от другия. Пътуваме нанякъде, без да знаем накъде и все по-самотни и неразбрани. Отношенията в двойката често резонират и върху цялостното ни усещане за света около нас. Ако сме позволили на зимата да се настани трайно в отношенията ни с другия, едва ли лятото ще може да разтопи дълбоките ледове. Копнеем да бъдем свързани, да преживеем живота си в пълноценна интимност с любимия човек. Нуждаем се от искрената любов на партньора си, за да можем да разпалим взаимно огъня на топлината, която ни е потребна, за да се развиваме и за да живеем.
Библията тълкува партньорството като една по-особена форма на свързване с другия „Ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, за да бъдат една плът”. Физическата и духовната близост са едно цяло, а нейните връзки са неделими, те са като частите в тялото. На пръв поглед независими и отделни личности, а на практика – свързани в едно. Общата визия, която създаваме в отношенията си, пряко влияе на нашия облик и оформя индивидуалния ни живот. В психологията често определяме тази свързаност като нездравословна, като взаимозависимост и оплетеност, като връзка, в която всеки от партньорите, сливайки се в общото цяло, губи своята уникална идентичност.
Често спорим, нагрубяваме се или просто влизаме в едно хладно безразличие, което изразяваме чрез уважение, приятелство и навик. Крием омразата си един срещу друг с любезна, престорена усмивка, с мълчание. Очакваме от другия да бъде нашето неудовлетворено, нереализирано Аз. Пространството помежду си превръщаме в бойно поле, в което често се настанява гостенката на отчуждението. И тогава сякаш се нуждаем от знания, които да ни помогнат да намерим пътя към царството на хармонията .В нашата култура „ученето“ се свързва повече с познания и умения, отколкото с чувства и емоции, които изграждаме чрез добрите си отношения. Държим на съзнателно поведение, което се основава на благоприличие и уважение. Той трябва да е отговорен, а тя да е смирена и послушна. Личните ни преживявания и информацията, които идват от дъното на емоционалното ни преживяване, не влизат в графата на взаимните ни контакти. Липсва ни онази интимна близост, която е отвъд егоистичното ни мислене и извън рамките на собствената ни ограниченост. Изразяваме нашето отношение към партньора си на базата на индивидуалното ни познание. Ние знаем, че той е точно такъв, какъвто го виждаме през собствените си очи. Имаме изкривена абстрактна представа за него, свързана с нашите очаквания. Сякаш нарочно отказваме да погледнем на другия през призмата на нашето експеренциално познание, което ни кара да опознаем другия през чувствата си, а не чрез очакванията и знанията ни за него. Защото и ябълката е червена, сочна, красива, но ще преживеем аромата ѝ едва когато я вкусим, когато я усетим през нашите вкусови рецептори. Нашата свързаност е точно тази близост, в която можем да усетим сладостта на другия през сетивността си към него, отхвърляйки нарочното си, назубрено познание. А сливането ще преживеем чрез топлия дъх на прегръдката, чрез нежността, изразена в докосване. Защото близостта не е интелектуално преживяване, тя не е и брачен договор, а пространство, в което можем да сме заедно, докосвайки се с копнеж и нетърпение.
