Катя ПЕНЕВА, любовен терапевт: Привличането е онзи компас, който ни показва посоките в нашата любовна карта


Няма го в тълковния речник. Никой не може да нарече с думи онази съдбовна среща между две души, които усещат магията на желанието си един към друг без да се познават. Спомням си романтичното откритие на френски ботаник, който, омагьосан от красотата на женска пеперуда, създава една от теориите за магията на аромата. Ухание в мрака и силата на това да разпръсваш благоуханието на желанието си в необозримото пространство на копнежа си.
Почти като в приказка се опитваме да обясним явление, което носи своя силен заряд и ни прави пленници на чуждото присъствие. Психолозите намират причината във вибрациите на емоциите ни и в умението ни да сме на една честота в точното време и на точното място с припознатия за любим. Еротичното привличане е като солта на живота; от любовта в усещането ни за чувствата на другия към нас, до първата романтична искра на онзи първи поглед и ореола на вдъхновението, което ни понася в полета на щастието.
И независимо от вездесъщата традиционна пословична българска консервативна мъдрост за „здрав разум“, магията на привличането излиза от контрола на волята ни. И като че ли никога не можем да избягаме от естественото си желание за максимална близост в инвестирането на чувства и потребността ни от присъствието на партньор. По необясними за мен причини все по-често се срещам с мъже и жени, които твърдят, че качествени хора се намират трудно. Затова е по-добре да си мнителен, да не се поддаваш на първичната си емоция и да влезеш в ролята на труднодостъпен. Това вероятно трябва да те направи по-желан партньор. Онази неестествена съпротива, която е начин да покажеш на някого, че това, което можеш да му предложиш, е нещо качествено. Може би говорим за договаряне на условия, в които чувствата ни търсят най-търговския си вид?
Човешката ни личност, душата ни търси своя подслон, сигурност, която да бъде гарантирана през логичен прагматизъм. Аз обаче не познавам стратегии, които ще дадат основание на някого да се чувства мотивиран да отговори на комерсиалния ни подход. Истинската труднодостъпност никога няма да вдъхнови партньор, който е зрял и емоционално здрав, сигурен в себе си.
Магнетичното привличане сякаш е в тази позитивна ненаситна емоция, която зареждаме с енергията на желанието си за среща с любимо същество. За много от нас подобни мигове са наситени с еротичното преживяване, което е източник на щастие и живот. Напълно необяснимо и толкова силно, че не можеш да му се противопоставиш. Търсиш го в звуците на тишината, в усмивката, в аромата на разговора. Но не думите и не визията на другия са важни, а нашият личен усет. Това е точно този компас, който ни показва посоките в нашата любовна карта. Онези качества, които сме склонни да придаваме на любимия си без да го познаваме. Точно тях разпознаваме с интуицията си, с онзи биологичен императив за близост, в който сякаш „просто така“ някой влиза в нощите ти и не дава сън на душата. Усещането и първият поглед, желанието ни или само мисълта за другия понякога е толкова силна, че не сме способни да се противопоставим на урагана на взаимното ни привличане. Водовъртеж, който те повлича и нямаш време, а не искаш да мислиш. Не зная дали това е силата на любовта, рационалните обяснения в тези моменти са излишни. Зная, че след всяка буря в нощта изгрява и онова слънце, което идва, за да стопли душите ни след зимния ни път. И всяка теория и всяка логика губят смисъл, за да дадат път на светлината.
Може би все още сте на прага на своята среща, копнеете да отворите вратата. Готови сте да направите първата крачка, за да се озовете в личния свят на непознат любим. Копнежът и очакването, погледът и срещата са в мислите ви. Но понякога остава само привличането и очакването ни за среща. И пътят, който ще продължим да вървим, с другия или сами, в търсене на неспокойното си щастие.