Искам да съм непукист, да съм свободна и да мога да си живея живота без много да го мисля. Приятелите ми твърдят, че съм станала твърде чувствителна и ме съветват да оперирам емоциите си.


Катя ПЕНЕВА, психотерапевт: Духовната ни хармония означава не да се освободим от напрежението, а да заживеем осъзнато въпреки трудностите, които изпитваме


Излишни чувства, преливащ поток от емоции. Толкова много нюанси и преживявания, че човек се изморява само докато прелиства преживяното в ума си. Всяка среща, равносметката в притъмнелия делник, вместо с покой ни изпълват с чувства. Нуждаем се от спешна операция, с която да отстраним ненужното. Във влака на времето да отворим прозорец, за да проветрим преживяното. Желаем спокойствие, здрав разум и прагматичност, умения, с които да се справяме с предизвикателствата в живота. Става твърде сложно и объркващо, когато в цялата схема поставим и душевните си преживявания. Според много хора те намалят личностовия ни потенциал и ни правят зависими и уязвими пред останалите в обществото.
Колкото по-груб и здраво стъпил на земята си, толкова по-самоуверен се чувстваш. Може би щеше да е по-добре вместо в човешки образ да се бяхме родили в телата на механични роботи, които следват предварително зададена програма. Мислите и най-вече чувствата ни са тези, които поставят под съмнение всяко наше решение, и то защото не сме го съобразили с вътрешната си навигационна система. Но няма как да контролираме и да подчиним обстоятелствата в живота си, нито чувствата, с които ги обличаме. Самите ние се чувстваме твърде изплашени и объркани, защото не можем да си обясним точно тези процеси, които предизвикват емоционалните ни състояния. Нашите емоции са като нашето второ аз. Разпознаваеми, оформящи нашия характер, показващи ни верния път. Понякога силни, негативни, разтърсващи ни дълбоко. Те не са виновни, че страдаме!
По-скоро проблемът е в битката, която водим с тях. По лесно ни е да живеем на автопилот, да игнорираме чувствата си, отколкото да им позволяваме да отнемат от безценното ни време. Консуматорската ни култура лансира идеята, че бихме могли да контролираме нещата, които ни безпокоят и да се справим с повечето от тях, а каквото не можем би трябвало да хвърлим или да заменим. Връзката ви е нещастна? Започнете нова! Компютърът ви не работи, хвърлете го и си купете друг. Решаваме, че можем да се справим с нещастието си и неудовлетворението си само като спрем да мислим или просто като не отдаваме значение на случващото се. Считаме, че когато оперираме душите си от прекалената чувствителност, животът ни ще бъде по-лесен. Може би е така, но със сигурност няма да е по-удовлетворяващ.
Да се изправиш открито пред емоциите си, вместо да бягаш от тях или да ги загробваш, те прави много силен и изпълнен с енергия, със смелост от това, че познаваш вътрешния си свят и нищо в заобикалящото пространство не може да те изплаши и нарани. Духовната ни хармония означава не да се освободим от напрежението, а да заживеем осъзнато въпреки трудностите, които изпитваме. Така никога животът ни няма да е еднообразен и скучен, а наситените му нюанси ще ни носят повече разнообразие и ще вливат живот във вените ни.