В пресконференцията участваха президентът на КНСБ Пламен Димитров, директорът на ИССИО Любослав Костов и заместник-директорът на института Виолета Иванова. Пламен Димитров представи последните данни за заплатата за издръжка и акцентира върху заключенията на МОТ, свързани с нейното определяне. Тази година МОТ прие дефиниция за понятието Заплата за издръжка. Димитров припомни, че до 15 ноември тази година трябва в законодателството ни да се транспонира Директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното договаряне. Нетният месечен доход, необходим за издръжка на живота за един работещ, живеещ сам, е 1454 лв., или 1873 лв. бруто. За тричленно семейство (двама възрастни, работещи и едно дете до 14 г.) необходимата нетна сума е 2616 лв., съответно 1686 лв. бруто за един работещ. При един работещ родител в тричленно семейство неговият брутен доход трябва да е не по-малко от 3372 лв. Доходът, необходим за издръжка, нараства с 1,1% на тримесечна база и с 4,3% на годишна база, отбеляза Димитров. Той добави, че в периода март 2023 – март 2024 г. издръжката на живот е нараснала със 107 лв. за тричленно семейство и с 60 лв. за сам човек. НСИ отчита ръст на инфлацията от 3% между март 2024 и март 2023. Средногодишният ръст на ИПЦ за март 2024 г. е 6,5%. Нарастването на МРЗ от 1.01.2024 година от 780 лв. на 933 лв. е в следствие от договорения в чл. 244 от КТ начин на определяне на законоустановеното минимално равнище на заплащане в страната. Годишното целеполагане на извоюваните ръстове на възнагражденията в обществения сектор от 2023 г. и МРЗ е в размер 670 млн. лева. Приемането на Бюджет 2024 е с допълнителен ресурс за персонала от 580 млн. лева. Това доведе до повишение на заплатите в секторите на: образованието, културата, държавен сектор, включително общинските администрации и транспорта – железопътен и сухопътен. Данните показват, че 65,3% от работещите не достигат заплата за издръжка. С трудови възнаграждения до 1000 лв. са 32,1% от лицата, или 820 хиляди българи, независимо, че средният осигурителен доход се е увеличил с 14,7% за периода февруари 2024 – февруари 2023 г. Заместник-директорът на института Виолета Иванова обобщи факторите, повлияли за изменение на заплатата за издръжка. След двугодишен период на значително нарастване на ценовите равнища в световен план, може да се отбележи, че изминалото първо тримесечие на 2024 г. индикира, че глобалната икономика навлиза във времеви отрязък на успокоение на инфлационните индекси. Тази тенденция неминуемо рефлектира и на българската икономика, която е пряко зависима от случващото се на международните пазари на основни суровини и стоки. Овладяването на ценовия ръст е благодарение на стабилизиращите се цени на суровините и енергоносителите. Цените на природния газ през март 2024 г. спрямо декември 2023 г. бележат съществен спад от -32,2%. На годишна база спрямо март 2023 г. намалението е 46,2%. От началото на 2024 г. има низходяща динамика на цените на суровината. При тока за бизнеса се отчита спад от 42% на годишна база, а осреднена цена е 124 лв. за мегаватчас на месеца, при 212 лв. за същия период на 2023 г. Спрямо предходното тримесечие намалението е с 22%, а осреднената цена е била 160 лв. за мегаватчас. Данните показват, че продължава и трендът на постепенен спад на цената на електрическата енергия на борсата. Тенденцията през последните няколко тримесечия е период на успокоение на ценовите равнища на този ключов за икономиката на страната ни фактор, което от своя страна позволява планиране на икономическите субекти. При петрола се регистрира ръст от 9% на годишна база. Средната цена, на която той се търгува през март 2024 г., е 85,41 долара, като за сравнение през същия период на 2023 г. е 78,43 долара. В сравнение с предходното тримесечие, цената е била 77,63 долара – осреднено за месец декември 2023 г., това е ръст от 10%. Налице е тенденция на плавно нарастване през последните месеци, което предпоставя наличието на проинфлационен ефект по линия на петрола през следващите месеци. Общият индекс на цените на производител през февруари 2024 г. е с 9,3% по- нисък спрямо февруари 2023 г. Спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 32%, в добивната промишленост спадът е с 3,9%, докато в преработващата промишленост е отчетено увеличение – с 0,4%. Увеличението е основно от производството на тютюневи изделия +39%, производството на напитки +7.4%, на облекло + 6.1%, на мебели +4.9%. При зърнените и маслодайните култури се отчитат съществени корекции надолу на изкупните цени. В края на март цената (лв./ тон) на хлебната пшеница намалява на годишна база с 23,3%, при слънчогледа има спад от 15,2%. Очакванията са да няма скокове на пшеницата през настоящия сезон, поради благоприятните условия за засети площите със зимна пшеница в ЕС. Очакванията за ръст в добива на родния слънчоглед и царевица също допринасят за низходящата ценова динамика. Резултатите показват динамика на средните цени в групата на хранителни стоки – на тримесечна база ръстът е с 1,7%, на годишна база увеличението е с 4%. На тримесечна база групата на хранителните стоки отчита умерен ръст на цените при повечето стоки. По-забележимо е нарастването при групата на зеленчуците – ръстът е от 8,3% (картофи с 5,9%, зеле с над 50%), рибата и рибните продукти нарастват с 3%, плодовете с +1,9%, При минералните води, соковете и газираните напитки ръстът е с 1,9%. Слабо увеличение се наблюдава с 0,3% при хлябаи хлебните изделия. Спад на цените има при яйцата, олиото и захарта. На годишна база ситуацията е по-различна. Значително нарастване се наблюдава при месото и месните продукти: ръст от 6,2% на годишна база. В раздела „Обработени меса и колбаси“ ръстът е от 9,6%. При хляба, хлебните изделия и зърнените храни – на годишна база ръстът е от 4%. В групата по-отчетливо е нарастването при ориза с 8,1%, при хляба нарастването на годишна база достига 2,7%, а за сухите сладкарски изделия е 7%. При производните на хляба тестени изделия нарастването е от 2,5%. Захарните и шоколадовите изделия на годишна база бележат ръст от 4,2%, при захарта има спад от 7,1%. Плодовете и зеленчуците имат годишен ръст съответно от 6,8% и 3,1%, като над 20% е увеличението при голяма част от зеленчуци като спанак, патладжан, пресни гъби, зелен фасул. При цените на услугите в заведенията за обществено хранене има на нарастване на годишна база общо с 8%. Групата на нехранителните стоки и услуги бележи нарастване на тримесечна база средно с 0,7%, а на годишна база ръст от 4,5%. Нарастват разходите за поддържане на жилището (отопление, осветление, вода), разходите за ремонт на жилището бележи ръст от 5,1% на годишна база. При водоснабдяването е отчетен ръст на цената на питейна вода с 22,2%, за канализацията увеличението е с 24%. Средно в групата „Електроенергия, газообразни и др. горива“ се отчита годишен ръст от 1,9%, макар природният газ да намалява с -30.9% за година. На тримесечна база групата бележи намаление с 1,5% (за природния газ е -26%). При здравеопазването ръстът за тримесечния период е с 1,6%, а на годишна база с 5,2%. Само лекарствата нарастват с 6,2% на годишна база. Нарастване се отчита при лекарствата, поетапно се увеличават цените на витамини, парацетамол, аспирини (ацетизал), сиропи за кашлица и др. Лекарските услуги бележат ръст от 4,5% на годишна база, а доболничните услуги с 3,5%. За образование, свободно време и развлечение нарастването е с 1,6% на тримесечна база и с 6,9% на годишна. По-съществен годишен ръст се отчита в разделите „Ученически и канцеларски изделия“ и „Услуги, свързани със спорт, свободно време и култура“ – с по +8.3%, за „Услуги свързани с образованието“ ръстът е 11,9%. Транспортът бележи ръст от 3,3% на годишна база. Ръстът на цените на горивата е 0,6% и за поддържането и ремонта на ЛТС увеличението е с 8%. Виолета Иванова обобщи, че независимо от ускорението на тримесечна база при темпа на нарастване на цените на храните, инфлацията остава под високите годишни нива, отчетени през 2022 и 2023 г. Енергийните носители и основните суровини постепенно се стабилизират, което води до относително успокоение на пазарните цени на част от основните стоки и услуги. При отчетен общ спад на индекса на производител, може да се очаква успокоение на цените на продукцията и забавяне на инфлационния натиск за крайните потребители. Директорът на ИССИО Любослав Костов представи резултатите за малката потребителска кошница от 20 жизненоважни стоки. Цените за продуктите в малката потребителска кошница бележат ръст на годишна база, което създава усещането, че инфлацията не е преодоляна. Сравнението между страните показва, че българите, получаващи МРЗ, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти. В сравнение със същия период на 2023 г., кошницата с основните продукти, закупена с МРЗ, се увеличава през 2024 г. Франция от 26,7 до 33 пъти, съседна Румъния от 11,4 пъти нараства на 15,2 пъти, Хърватия от 11,4 пъти – на 15,5. В България също има увеличаване, но с по-слаб темп на нарастване от 7,2 пъти – до 8,2 пъти. Тези данни са достатъчен аргумент, че темпът на нарастване на МРЗ в България изостава от ръста на цените, от което следва разширяване обхвата на категорията работещи бедни и ограничаване на потреблението. Президентът на КНСБ Пламен Димитров обобщи, че заплатата за издръжка отбелязва слаб тримесечен ръст, но вече при достигната по-висока база, натрупана през предходните две години. Ръстът на цените за малката потребителска кошница, в която са включени 20 основни жизненоважни стоки, показва нарастване за едногодишен период от 4,2%. Наблюдава се задържане на цените при някои стокови продукти, дори лек спад, но като цяло остават на високи нива. При някои храни и продукти има изпреварващ ръст на цените спрямо средното за ЕС (например картофи, свинско месо, лекарства, водоснабдяване). България не поддържа необходимото ниво на темп на прираст на работните заплати, което да гарантира ефективна конвергенция. Страната продължава да е с най-ниското ниво на МРЗ сред останалите държави членки на ЕС. МРЗ представлява 55.3% от заплата за издръжка (на 1 лице от 3 членно семейство), което означава че не осигурява необходимите разходи за живот. Димитров подчерта, че КНСБ настоява за ускоряване на процеса по транспониране на директивата за адекватни минимални заплати и тази за прозрачност на заплащането; минималната заплата да е не по-малко от 50% от средната за страната; номиналния ръст на доходите да е поне 12-15% през 2024 г., като по този начин ще се постигне поне 6-7% реален растеж на покупателната способност на работещите, а също и за въвеждане на необлагаем доход и като бенчмарк в средносрочен период – да се постигне максимално доближаване на МРЗ до заплатата за издръжка.