Около 33 милиона фалшифицирани и нелегално разпространявани медицински изделия са били регистрирани в Европа през 2020 година. Това съобщи пред БНР Илияна Паунова, изпълнителен директор на Българската организация за верификация на лекарствата. Това са обичайно по-скъпи медикаменти, които са по-атрактивни за криминалния бизнес, допълни тя. Имало е и опити за фалшификация на маски, тестове и дезинфектанти, като около 70 тона дезинфектанти са били заловени, уточни Паунова, позовавайки се на данни на Европол. „Има проблеми с фалшифицирани лекарства срещу Covid-19. В България не са регистрирани такива. По последни данни на Европол имаше предупреждение през декември, че се очаква повишена активност по отношение на лекарствата и медицинските изделия срещу Covid-19“. „Докато ваксините са под контрола на правителствата за разпространение, рискът се намалява значително да бъдат доставяни през незаконни канали“, отбеляза Илияна Паунова, но уточни, че такъв риск съществува, когато се правят поръчки и доставки на медикаменти по интернет. Всяка опаковка лекарствен продукт по лекарско предписание трябва да има уникален идентификационен код, който се въвежда в единна европейска информационна система, която е в сила от февруари 2019 година, припомни Паунова. Когато лекарството достигне до аптеката, се извършва проверка дали е въведен в европейската система. Това е гаранция, че то е произведено от съответния производител и е спазена веригата на доставка. Над 80% от аптеките у нас вече са свързани със системата за верификация, поясни Илияна Паунова. При ваксините срещу коронавируса е бил предоставен гратисен период за верификацията. Облекчението е най-вече за производителите, тъй като за тях поставянето на този код изисква допълнително време и ресурс. Верификацията обаче няма да оскъпи ваксините. „Това не е допълнителна инвестиция. Тя се знае от производителите на лекарствени продукти още когато започват за разработват медикаментите“. Ваксините на „Астра Зенека“ вече са сериализирани, а за тези на „Модерна“ и „Пфайзер“ това предстои, посочи Паунова. В Гърция все още е възможно да се закупи от аптека лекарствен продукт, който не е регистриран в европейската система, защото страната е получила по-дълъг гратисен период за включването си в нея. Турция също разполага със своя собствена система, която обаче не е свързана с европейската.