Според сегашното заварено положение директорът на БНР Андон Балтаков ще остане на поста до 2023 година, а на БНТ Емил Кошлуков до 2022 година. След това ще се проведат нови конкурси за 5-годишни мандати. Въвежда се и нов принцип на финансирането на БНР и БНТ - не както досега на час програма, а според нетните разходи. Това предлага проектозакон на правителството за промени в Закона за радиото и телевизията, който е внесен тази седмица в Народното събрание. Ясно е разписана мисията на обществените медии. Вместо субсидия, те ще получават трансфер от държавния бюджет, който се определя ежегодно за компенсиране на нетните им разходи от осъществяваните медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената им мисия и издадената лицензия за възлагане на обществена услуга. Отменят се разпоредбите, свързани с дейността на Фонд „Радио и телевизия“, който от влизането в сила на закона така и не започна да функционира - вече 22 години. В случай, че мандатът на генерален директор бъде прекратен, това да става и с останалите членове на управителните съвети и те ще изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите УС, предвиждат проектопромените. Предвижда се, че в едномесечен срок от влизането в сила на този закон генералният директор на БНР, съответно на БНТ, предлага на Съвета за електронни медии за утвърждаване членове на управителните съвети, с които да бъдат сключени договори за управление. Правят се изменения, свързани с отговорностите и договорите за възлагане на управлението на генералния директор и на членовете на управителните съвети. Законопроектът е разработен от работна група, създадена със заповед на министъра на културата и включваща представители на заинтересованите институции. В него са отразени текстовете, които бяха приети в окончателния вариант от работната група през юни миналата година, но не попаднаха в представения за обществено обсъждане от Министерството на културата проект. Това стана повод генералният директор на БНР Андон Балтаков да заяви, че подава оставка в знак на несъгласие и впоследствие я оттегли след настояване на работещи в БНР. Със законопроекта се определя Съветът за електронни медии за администратор на държавната помощ за предоставените от БНР и БНТ медийни и други услуги в изпълнение на мисията им и издадената лицензия за възлагане на обществената услуга. Генералният директор на Българското национално радио Андон Балтаков подчерта, че вече ще има обективни измерители на финансирането, а за размера на трансфера от държавния бюджет ще има приета от правителството методика за оценка на разходите: „След което ние ще дадем на Съвета за електронни медии, който ще бъде администратор, а не някоя друга държавна администрация, което тотално ни разделя от властимащите, от правителствената администрация, аргументирано със съответните анализи ще кажем: За да създаваме, за да изпълняваме обществената си функция - да създаваме висококачествена журналистика, да създаваме култура, посредством нашите музикални състави, за да създаваме дигиталното съдържание, което имаме и да поддържаме сградите, които държавата ни е дала. За да създаваме това съдържание, на нас ни трябва толкова пари“. „По този начин ние виждаме, че трябва да изпълняваме тази обществена мисия, направили сме си финансовите и икономическите анализи, имаме показатели, по които да измерваме това изпълняваме ли ние обществената мисия - за това, за което обществото ни дава тези пари. Да припомня на слушателите, че става въпрос за 11 програми - две национални и девет регионални, както и за творчеството ни, което създаваме на дигиталните платформи. Вярвам, че депутатите ще приемат този законопроект в оставащите им дни“, коментира още Балтаков в ефира на БНР.