„Променяме разговора. Съхраняваме живота.“
На 10 септември отбелязваме Световния ден за превенция на самоубийствата. Темата на международната кампания за периода 2024–2026 г. е „Променяме разговора за самоубийството“. Нейното послание е да преодолеем мълчанието и стигмата чрез открит, отговорен и състрадателен разговор.
Започни разговора. Изслушай. Подкрепи. Насочи към помощ.
Световният ден се организира от Международната асоциация за превенция на самоубийствата в сътрудничество със Световната здравна организация. Целта е да се повиши обществената информираност, да се намали стигмата и да се насърчи навременното търсене на професионална помощ.
Самоубийството е сериозен общественоздравен проблем
По данни на Световната здравна организация през 2021 г. приблизително 727 000 души в света са починали вследствие на самоубийство. То е третата водеща причина за смърт сред хората на възраст между 15 и 29 години. Около 73% от случаите са регистрирани в държави с ниски и средни доходи, а повече от половината от смъртните случаи са настъпили преди 50-годишна възраст.
Суицидното поведение не може да бъде обяснено с един-единствен фактор. То е сложен и динамичен феномен, върху който влияят психичното здраве, житейските кризи, социалната изолация, насилието и травматичният опит, употребата на психоактивни вещества, хроничните заболявания, социалната и икономическата среда и достъпът до подкрепа.
Затова ефективната превенция трябва да съчетава навременна медицинска и психологическа помощ, социална защита, ранно разпознаване на риска и мерки за подобряване на условията, в които хората живеят, учат и работят.
Превенцията изисква съвместни действия
Необходимостта от комплексен подход беше сред основните изводи от 21-вия Европейски симпозиум за самоубийствата и суицидното поведение, проведен във Вилнюс от 26 до 29 август 2026 г. Под мотото „Преосмисляне на изследванията и превенцията на самоубийствата“ форумът събра изследователи, клиницисти, специалисти по обществено здраве, представители на различни професионални области и хора с личен опит.
Представените научни разработки подчертаха, че превенцията не е задача единствено на психиатрията или на здравната система. Тя изисква устойчиво взаимодействие между здравеопазването, образованието, социалните услуги, местната власт, правоохранителните органи, гражданските организации и медиите.
Особено важно е в разработването и оценката на политиките и услугите да участват хора с личен и преживян опит. Техните знания допълват научната и клиничната експертиза и помагат подкрепата да бъде по-достъпна, човешка и съобразена с реалните потребности.
Данни за България
През 2025 г. смъртността вследствие на самоубийство в България е 4,81 на 100 000 души. При мъжете показателят е 7,47, а при жените – 2,33 на 100 000 души.
Налице са регионални различия. Най-висока е отчетената стойност в Северния централен район – 7,81 на 100 000 души, а най-ниска – в Югозападния район, където тя е 1,53 на 100 000 души.
Тези данни не са основание за успокоение. Всяка загуба е човешка трагедия, а много самоубийства могат да бъдат предотвратени. Официалната статистика не показва напълно мащаба на психичното страдание, суицидните мисли, опитите за самоубийство и последиците за семействата и общностите.
В България действа Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021–2030 г. Сред нейните цели са развитието на услуги в близост до местоживеенето, намаляването на автоагресията, ограничаването на употребата на алкохол и наркотични вещества и борбата със стигмата и дискриминацията.
Националната здравна стратегия 2030 също поставя акцент върху интегрираните услуги за превенция, лечение и психосоциална подкрепа, както и върху взаимодействието между различните институции и сектори.
Основни приоритети
Министерството на здравеопазването ще продължи да насърчава:
- подобряването на регистрацията, анализа и обмена на данни за самоубийствата, опитите за самоубийство и самонараняването;
- по-добрата координация между спешната помощ, лечебните заведения, психиатричната и първичната медицинска помощ, социалните услуги и училищата;
- ранното разпознаване на психичния дистрес и обучението на учители, социални работници, служители на спешната помощ и други специалисти, които могат първи да срещнат човек в криза;
- специалната подкрепа за деца и млади хора, възрастни хора, мъже, хора, преживели насилие или травма, лица с проблемна употреба на вещества и хора в социална изолация;
- проследяването и подкрепата след изписване от лечебно заведение или след суициден опит;
- развитието на услуги за близките и професионалистите, засегнати от самоубийство, включително групи за взаимопомощ и последваща психосоциална подкрепа;
- отговорното медийно отразяване, което избягва сензационността и предоставя информация за възможностите за помощ;
- етичното и безопасно използване на дигитални инструменти и изкуствен интелект, без те да заместват човешката оценка, професионалната грижа и спешната помощ.
Министерството на здравеопазването ще продължи да работи за превенция, основана на доказателства, защита на човешките права и междусекторно партньорство.
Превенцията на самоубийствата е споделена отговорност на цялото общество. Разговорът, съпричастността и навременното насочване към професионална помощ могат да спасят живот.
Ако Вие или Ваш близък сте в непосредствен риск, обадете се незабавно на телефон 112 или се обърнете към най-близкото спешно или лечебно заведение.