Правителството не може да влияе върху решенията на независимия регулатор КЕВР. България не може и едностранно да определя пазарни цени на природния газ. Поскъпването на газа на глобалния пазар е обективна реалност. С 40% по-ниска остава цената на газа от международната цена въпреки увеличението. Това показва, че правителството прави всичко, за да гарантира конкурентоспособни цени на газа за бизнеса. Това заяви Константин Проданов от „Прогресивна България“, коментирайки одитите на Сметната палата за бюджета, социалните плащания и АПИ, предаде БГНЕС.
Опозицията умишлено не прави разлика между пазарна цена на газа и регулирани цени за крайните потребители за отоплението и електричеството. По никакъв начин цената на газа няма да повлияе на сметките за ток и отопление. Сметките ще останат такива, каквито са до края на отоплителния сезон в края на юни месец 2027 г. Действат компенсаторни мерки и за бизнеса, подчерта Проданов.
Истината за публичните финанси е, че картината е за едно крайно безотговорно управление на финансите, не е отчитана дългосрочната цена, не е мислено кой ще плаща сметката. Потърпевши от това сме всички. Цената се измерва в драстично задлъжняване на страната и имагинерно забогатяване на хартия. Спестяванията на българите са ерозирали драстично заради инфлационния данък, коментира Проданов. Страната влезе в процедура по свръхдефицит от 17 години насам, допълни Проданов.
Одитният доклад на Сметната палата за публичните финанси слага край на спекулациите и разкрива истината за състоянието на хазната, заяви от своя страна Стефан Белчев от ПБ. Докладите на одиторите извеждат наяве плашещи тенденции за фискалната картина. България се намира в дългов капан. Държавният дълг се е трансформирал в механизъм за касово покриване на текущите нужди и ежедневните сметки. Спрямо 2019, през 2024 г. размерът на дълга се е удвоил, а тази година сигурно ще стане и троен. Причината за това са годишните разходи за обслужване на лихвите, които скачат на над 2,5 млрд. евро през 2025 г. Харчим милиарди за лихви, които се плащат от нашия джоб. Бюджетът е вкаран в примка за автоматични разходи за заплата. Населението на България се стопи със 7,13%, но бройката на чиновниците на 1000 души се е увеличила от 24 на 28 души. Работоспособното население изчезва, а администрацията се раздува, коментира Белчев. Капиталовата програма и инвестициите в пътища и общини се оказа счетоводен театър. Средният процент на планираните инвестиции е едва 78%, уточни Стефан Белчев. Има нагласяване на фискалната картина на гърба на регионите. През 2022 дефицитът се раздува на 2,8%, през 2024 г. се извърши безпрецедентен бюджетен абсурд – одобри се програма за национални проекти за 13 млрд. лева, при ясен таван от 10 млрд. лева, общините бяха излъгани с над 32%. Официалният дефицит беше занулен на 3%, а реалният дефицит щеше да е далеч по-висок, ако беше изплатено на общините, каза още Белчев.
Константин Проданов представи одита на Сметната палата за АПИ.
За разглеждания в анализа период АПИ е сключила договори на обща стойност над 18,2 млрд. лева. В същото време разходната база на Агенцията за одитирания период е 11,4 млрд. лева. Така поетите ангажименти надвишават наличното финансиране с 6,8 млрд. лева, или с близо 60 на сто, което обвързва бюджетен ресурс за общо 11 години и 2 месеца – приблизително 4 години и два месеца извън одитирания период. Размерът на поетите договорни ангажименти е значително по-висок от разходния ресурс за разглеждания период, което създава необходимост от осигуряване на необходимото финансиране през следващи бюджетни години и поражда риск за своевременното изпълнение и разплащане на договорите. Има дейности, които не могат да се отлагат, като например поддръжката на пътищата с цел осигуряване на безопасно движение по републиканската пътна мрежа.
Поради системния недостиг на средства на АПИ са отпуснати 1,6 млрд. лева допълнителни разходи по бюджета на МРРБ с Постановления на Министерския съвет по бюджетна програма „Рехабилитация и изграждане на пътната инфраструктура“. От тях 1,2 млрд. лева са за текущи ремонти и поддържане на пътната инфраструктура.
Сметната палата е установила системно надвишаване на прогнозната стойност на проектите. От общо 213 договора на поддържане на републиканската пътна мрежа, при 139 са сключени допълнителни споразумения за увеличаване на обща стойност от 5,6 млрд. лева, което е със 78% над първоначалната прогнозна стойност. По 64 договора за ново строителство с обща прогнозна стойност 4,8 млрд. лева са утвърдени допълнителни споразумения за 1, 9 млрд. лв. Посочени са 74 договора за основен ремонт на обща прогнозна стойност близо 747,4 млн. лева, за които са утвърдени допълнителни споразумения за възложени допълнителни дейности в размер на 42, 7 млн. лева. | БГНЕС
https://www.bgnes.bg/pb-po-nikakav-nachin-cenata-na-gaza-nqma-da-povliqe-na-smetkite-za-tok-i-otoplenie