При този размер на линията под прага на бедност са били 1 368.7 хил. лица, или 21.2% от населението на страната.
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 13.5%, а относителният дял на бедното население намалява с 0.5 процентни пункта (виж табл. 1).
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2025 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.2 до 29.0%, или със 7.8 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.4%, или с 24.2 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, за преобладаващата част от населението е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда . За целия период на наблюдение относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-висок сред безработните (55.1% за 2025 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.През 2025 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 – 64 години намалява спрямо предходната година с 0.3 процентни пункта – до 11.8%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време (виж табл. 2). Рискът от бедност сред работещите жени е с 2.2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално образование и без образование – 47.2% . С нарастване на образователното равнище, относителният дял на бедните сред работещите намалява повече от четири пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – 4.3%.
Деца в риск от бедност и материални лишения
През 2025 г. 27.0% от децата на възраст 0 – 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 1.2 процентни пункта по-малко спрямо 2024 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 13.4 процентни пункта.Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2025 г. седем от десет деца (73.3%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност . Приблизително 11 пъти по-малко, или 6.7%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност.
Материални лишения при децата
В изследването „Статистика на доходите и условията на живот“ от 2013 г. се събират данни за материалните лишения на децата в домакинството (на възраст между 1 и 15 години). През 2025 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 26.7%, а за 0.9% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.
Близо една четвърт от децата (22.1%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 18.8% от децата, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. – 17.5% (виж фиг. 9). През 2025 г. 48.4% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.
През 2025 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Силистра и Видин – съответно 580 и 664 лв., а най-високата – в област София (столица) – 1 304 лв., следвана от областите Варна (977 лв.), Русе (904 лв.) и Стара Загора (883 лева).
Спрямо линията на бедност за областта най-висок е относителният дял на бедните в областите Стара Загора – 28.4%, Сливен – 23.9%, Търговище – 23.7%, и Ловеч – 22.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Враца – 10.5%, Кюстендил – 12.1%, и Габрово – 12.3%.
Линията на бедност за 2025 г. нараства спрямо 2024 г. във всички области с изключение на Перник, където се наблюдава намаление с 2.6%. С най-голямо нарастване са областите Пазарджик (с 33.3%), София (с 29.0%), Видин (с 26.8%) и Габрово (с 25.8%).
През 2025 г. област Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете – 10.0%, а с най-високо равнище е област Стара Загора – 29.8%. В област Враца жените са с най-ниско равнище на бедност – 10.8%, при 27.1% за област Стара Загора.
Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете в областите Русе, Перник, София (столица), и Варна. В две области – Силистра и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при жените.