Това показва сравнителен анализ на статистическата информация по показателите, характеризиращи временната неработоспособност на осигурените лица. През 2022 г. общата сума на изплатените средства е била 847 118 217 лв., през миналата година тя е нараснала с близо 2,7% до 869 720 546 лв. Средният размер на изплатената сума по един болничен лист за общо заболяване също e по-висок, като от малко над 329 лв. се покачва на 387 лв., което е нарастване с около 18%.

Данните показват още спад в общия брой на болничните листове за общо заболяване, по които има плащане от ДОО. През 2022 г. те са били 2 573 209, през 2023 г. намаляват с 325 364 (12,6%) до 2 247 845. Наблюдаваното намаление се дължи най-вече на сериозната промяна в броя на листовете, по които се изплащат парични обезщетения за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина. Спадът при тях е с 57,7% – от 576 052 за 2022 г. на 243 453 за 2023 г.

Нараства броят на най-голямата група болнични листове – за временна неработоспособност поради общо заболяване, като от 1 815 960 през 2022 г. достигат до 1 824 628 през 2023 г. През 2022 г. броят на работните дни в неработоспособност, за които има плащане от ДОО, е 18 865 569. Година по-късно тези дни са 17 478 514 или с 1 207 055 (6,46%) по-малко.

До края на 2023 г. първите три дни от временната неработоспособност поради общо заболяване бяха за сметка на осигурителя, който изплащаше на осигуреното лице 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца. След третия ден плащането се поемаше от Националния осигурителен институт (НОИ), който изплащаше дневно парично обезщетение, изчислено в размер на 80% от среднодневното брутно трудово възнаграждение за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Със законодателни промени от 1 януари 2024 г. НОИ вече поема изплащането на средствата още след втория ден, като процентите са същите.

www.nssi.bg

Напиши коментар Коментари

Оставете коментар

Mandatory fields are marked with *