Според източници от ЕС пропуснатият срок ще струва на Румъния около 770 млн. евро. Сумата ще бъде приспадната от оставащите 8,44 млрд. евро, които страната трябва да получи от ЕС – около 40% от целия план на стойност 21,41 млрд. евро.
Румъния е на път да загуби най-малко 770 млн. евро от европейско финансиране, след като политическите разногласия попречиха на страната да спази ключов срок по плана за възстановяване и устойчивост след пандемията, съобщи „Евронюз“.
Основните политически партии не успяха да постигнат съгласие по нов закон за заплатите в публичния сектор преди крайния срок 31 август за изпълнение на реформите, свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост.
Според източници от ЕС пропуснатият срок ще струва на Румъния около 770 млн. евро. Сумата ще бъде приспадната от оставащите 8,44 млрд. евро, които страната трябва да получи от ЕС – около 40% от целия план на стойност 21,41 млрд. евро.
Окончателният размер на загубата ще бъде определен при оценката на Европейската комисия на последното искане за плащане от Румъния, което трябва да бъде внесено до края на септември.
Румънският президент Никушор Дан заяви миналата седмица, че законодателството технически е почти готово и все още може да бъде прието до края на годината. Той определи реформата като „сложна тема с големи социални и икономически последици“, обсъждана „под огромен времеви натиск“.
Неспособността да бъде завършена реформата на заплатите в публичния сектор е основната причина Румъния да загуби европейското финансиране. Не са изпълнени и няколко по-малки цели, включително реформи, свързани с декарбонизацията.
Румънските синдикати категорично се противопоставят на предложеното законодателство. Те твърдят, че то може да доведе до намаляване на заплатите на някои категории държавни служители, а предвиденото увеличение, обвързано с инфлацията, няма да бъде достатъчно.
Спорът предизвика и протести. Няколко синдикални федерации демонстрираха пред Министерството на труда на 25 август с искания за по-висока минимална заплата и възобновяване на колективното трудово договаряне.
Безизходицата доведе до остри взаимни обвинения в бившата управляваща коалиция, оглавявана от дясноцентристкия премиер Илие Боложан.
И.д. министърът на труда Драгош Пъслaру обвини Социалдемократическата партия (PSD), че е блокирала реформата и е дала обещания на синдикатите, които не могат да бъдат изпълнени при финансовите ограничения на Румъния. Той обвини партията и че не е подготвила законодателството през годините, когато контролираше Министерството на труда.
PSD отхвърли обвиненията и на свой ред обвини Националната либерална партия (PNL), Боложан и Пъслaру за провала на реформата. Според социалдемократите те са държали законопроекта извън обществения контрол и не са успели да постигнат споразумение със синдикатите.
Правителството на Боложан падна през май след вот на недоверие, подкрепен от PSD и крайнодесния Алианс за обединение на румънците (AUR). Вотът доведе до разпадането на проевропейската управляваща коалиция и задълбочи политическата несигурност в страната.
PSD и AUR потенциално могат да стигнат до създаването на нова коалиция, включително заедно с крайнодясната партия SOS Румъния. Подобен съюз би представлявал сериозно отклонение от досегашната проевропейска управленска формула.
Това би задълбочило разцеплението в проевропейския политически лагер, който изглежда все по-трудно може да бъде обединен след падането на правителството.
Друг политически спор, свързан с европейското финансиране, избухна миналата седмица заради законодателство за конфликтите на интереси при публични длъжностни лица.
Т.нар. закон за интегритета беше окончателно одобрен, включително с противоречива поправка, която би отстранила лидера на либералите Доминик Фриц от поста му като кмет на Тимишоара.
Групите на Европейската народна партия и „Обнови Европа“ в Европейския парламент разкритикуваха законопроекта и призоваха председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да окаже натиск върху румънския парламент за промени в него.
Либералите и консерваторите заявиха, че прилагането на закона със задна дата е насочено срещу Фриц и предупредиха, че това може да допринесе за „подкопаването на румънската демокрация“.
Макар законът да беше приет преди крайния срок, съответното плащане все пак може да бъде замразено, ако Европейската комисия заключи, че законодателството не отговаря на стандартите на ЕС за върховенство на закона. Това може да доведе до допълнително намаляване на европейските средства, достъпни за Румъния. | БГНЕС
https://www.bgnes.bg/rumaniq-gubi-nay-malko-770-mln-evro-ot-es-zaradi-provalena-reforma-po-pvu