В края на януари 2025 г. в Аликанте, Испания, ще се проведе Международна конференция „Географски означения 2025“ и изложба. България ще бъде представена с три защитени занаятчийски и промишлени продукта – троянската керамика, българска закваска за кисело мляко, врачански варовик и три селскостопански продукта – българско розово масло, бяло саламурено сирене и горнооряховски суджук.
Снимката на троянска керамика, която ще бъде включена в предстоящата изложба, е предоставена на Патентното ведомство на Република България от богатия архив на троянския Музей на занаятите, с посредничеството на Община Троян, разказа за БТА Станислава Вачева, началник на отдел „Комуникации и местно самоуправление“ към община Троян..
Въздействащата черно-бяла фотография е на декораторка от трудовопроизводителна кооперация (ТПК) „Троянска керамика“ от 1973 г. Фотограф е Величка Ганковска и е собственост е на Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян.
Неслучайно Троян и троянци се гордеят с дълбоките традиции на грънчарството. Това е най-развитият занаят в Троянско. Проследява се още от времето на траките, римляните, Първо и Второ Българско царство, през Възраждането до наши дни. Този занаят е давал препитание на многолюдни селища и фамилии, а с времето се обособява в една от водещите керамични школи, с характерна декоративна система и естетически стил.
Декорациите и формите се усъвършенстват с времето, като запазват влиянията от различните периоди. Декорацията във възрожденската керамика се повлиява от бита на троянеца, от неговото облекло и от заобикалящата го природа.
Посудата, която най-често балканжийката използва в дома си, също е изработена от глина. Глазирани, гравирани или релефно апликирани, оцветени с меки земни тонове, керамичните съдове са нещо повече от изделия за бита. Те са изкуство, сътворено от човешката ръка, изобретателност и въображение.
В средата на XIX век се сформира грънчарският еснаф, а половин век по-късно се открива и първото грънчарско училище, прераснало в края на XX век до Средно художествено училище за приложни изкуства, с основна учебна дисциплина керамика. С времето троянските грънчари обособяват свой декоративен стил с над 60 съдови форми.
Най-високото развитие на грънчарството в Троян е на границата между 30-те и 40-те години на XX век, когато са записани над 700 грънчарски работилници с около 1500 майстори. Освен ценно нематериално културно наследство, грънчарството е и важен поминък за населението от Троянския край.
Музеят на занаятите и Община Троян внесоха предложение до Министерство на културата за вписване в регистъра на нематериалното културно наследство на „Традиционната троянска керамика – живо наследство в риск”. Подготвен е и формуляр за кандидатстване за включване на традицията за изработка на Троянската керамика в нематериалното културно наследство на света към UNESCO.
В наши дни традиционната троянска керамика се практикува като живо наследство в занаятчийски работилници и цехове в Троян и селaта Терзийско, Шипково, Бели Осъм, Горно Трапе, Калейца, Борима, Дебнево, Ломец, Велчево, Орешак.
www.namrb.org