Гостите ще чуят от първо лице за една страховита птица – въздействащ символ, който плени читателите на аудио и хартия, кръжейки между няколко жанра – фентъзи, фолклор и историческа реалност.

Авторът успя да покаже, че може да се пише за българския фолклор с уважение към етнографията и историята като науки, без да се изпада в идеализиране.

Успехът на 33-годишния писател Васил Попов вероятно се дължи и на това, че умело лавира между жанровете, но не се вкопчва в нито един от тях.

Историята, която се развива в трънското село Вракола, подмамва читателите да прекарат безсънни нощи в опит да разберат дали граничните полицаи Божана и Димитър ще разрешат заплетените случаи – няколко човека са убити по невиждан начин, други се събуждат с особени белези по тялото. Сякаш над селото е надвиснало нечовешко зло. Настаненият в старчески дом Емил, заедно с граничния полицай Божана Горнева, започва да разследва странните случаи и се натъква на потулени от миналото загадки и на оживяло от българския фолклор чудовище. В битката със злото ще им помага и един възкръснал мъртвец, който има несвършена работа на този свят…

Всичко започва с народна песен, която Васил Попов прочита в един от тринадесетте тома с фолклор на етнографа Михаил Арнаудов.

Още като ученик Васил Попов печели литературен конкурс с разказ, написан на немски, и като награда заминава за Австрия, където участва в уъркшоп по творческо писане. Там се научава да не се плаши от конструктивна критика, а да я приема като начин да подобри писането си. Дебютът му е със сборника „Вълчи разкази“, за които се е вдъхновил от Йордан Радичков, Петър Делчев. Той има отличия и от литературни конкурси.

Въпреки страстта си към литературата, Васил Попов завършва екология в СУ и като еколог участва в един проект на National Geographic, по който пътува в малко познати интересни места из България.

Напиши коментар Коментари

Оставете коментар

Задължителните полета са маркирани със*

Loading...