Tя се провежда за 31-и път, като в нея участват представители на над 20 държави от целия свят. През април тази година страната ни ще бъде домакин и на първия глобален доклад за социално-емоционални умения на учениците на ОИСР.

„Чест е да сме домакини на такава важна среща на една от най-важните програми на ОИСР – тази за индикаторите за образователните политики“, подчерта министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при откриването на днешното заседание. По думите му оценяваните индикатори дават възможност да се направи анализ и съпоставка на различните образователни системи и са основа за планирането на промени и реформи. Той припомни, че през тази година България за първи път бе включена и в Годишния доклад на ОИСР– „Поглед върху образованието“. „Констатациите в него бяха в основата и на взимане на решението за предлагане на безплатно висше образование за всички студени и докторанти, приети държавна поръчка“, каза още проф. Цоков. Той обясни, че именно изследваните данни за броя български младежи, които не работят и не учат и делът на висшистите са били силни аргументи за предложените законови изменения. „Данните за училищното образование, които ОИСР откроява, са още една причина да стартираме разработването на визия за цялостна промяна на учебните програми“, подчерта министърът.

През последните години е преобърната тенденцията за повишение на средната възраст на преподавателите. В момента тя е 48 години, докато през 2019 г. е била 50 години, а през 2012 г. – 55 години. Това подчерта заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева, която се включи с презентация за развитието на образователната система в страната. По думите ѝ целта на МОН е до 2030 г. делът на младите преподаватели до 35 години да бъде увеличен на 32%. Тя изтъкна още, че има политически консенсус за поддържане на ниво на учителските възнаграждения от 125% от средната заплата в страната. Това допринася за привличане на повече млади специалисти в системата и преодоляване на негативната тенденция голяма част от учителите да се отказват от професията до 3 години, след като започнат да преподават. За по-успешното навлизане на младите преподаватели в професията с тях ще работят и по-опитни ментори. Едновременно с това се работи и върху нивото на обучението, като МОН разработва стандарт за качество на образованието, посочи заместник-министър Митева.

Тя припомни, че в момента екип от експерти изготвя и визия за дигитализация на образованието. Функционира и платформата Дигитална раница, в която са налични над 30 000 електронни образователни ресурси, а обучение за работа с дигитални ресурси са преминали 26 000 преподаватели. Освен това всеки пети ученик в страната участва в извънкласни дейности, свързани с дигитални умения, включително кодиране и програмиране.

Срещите на експертната мрежа се провеждат регулярно, обикновено два пъти годишно. На тях се определят индикаторите, с които се измерва напредъка в областта на образованието на отделните държави. В резултат на срещите се изготвя докладът “Education at a Glance” за състоянието на образованието в различните страни.
източник: www.mon.bg

Напиши коментар Коментари

Оставете коментар

Задължителните полета са маркирани със*

Loading...