Фразата „случи се това, което отдавна очаквахме“ не подхожда особено в случая. Просто защото събитията във Великобритания се развиха неочаквано. От инцидента в градчето Солсбъри до страховитото международно отмъщение срещу Русия всъщност изминаха само девет дни. Да припомним хронологията на този супербърз турбоскандал. Вечерта на 4 март в пицария в английската провинция са намерени в безсъзнание възрастен мъж и млада жена. Сутринта на 5 март вече на всички е известно, че това са бивият полковник от ГРУ и бивш шпионин на британското разузнаване Скрипал и неговата дъщеря. След едно денонощие, на 7 март, полицията вече е установила, че Скрипал е отровен с „нервно-паралитично вещество“. А външният министър на Великобритания Борис Джонсън припомня от трибуната „отравянето на Литвиненко“ и заплашва, че ако се установи намесата на Русия, отговорът ще е жесток. Четири дни по-късно, на 12 март, премиерът Тереза Мей съобщава, че британски учени са идентифицирали отровата и това е веществото „Новичок“, произвеждано в СССР през 80-те години. И никой друг, освен Русия, не притежава това вещество. Тозчас Мей отправя внезапен ултиматум към Руската Федерация с искане „да даде пълни и изчерпателни обяснения за отравянето на Скрипал до полунощ на 13 март“. И тогава ще решим дали Русия е злодейка или просто не контролира химическите си оръжия. Ако отговорът не бъде „достатъчно убедителен“, то случилото се ще бъде разглеждано като незаконно използване на сила срещу Обединеното кралство – с всички произтичащи от това последици. Русия обаче, незнайно защо, (явно вкочанена от ужас) не се хвърли да се оправдава. В коментар пред Би Би Си Путин препоръча най-напред „да си изяснят случая“, а после да безпокоят ядрената държава. Руското външно министерство вежливо помоли, в съответствие с Конвенцията за забрана на химическите оръжия, да му бъде даден достъп до материалите от разследването, както и проба от веществото – изобщо някакви конкретни доказателства (но на това унизително изискване да съблюдава международните норми Великобритания, естествено, не реагира). Пътьом светът разбра, че Мей послъгва. Че Русия отдавна и в срок е унищожила запасите си от химически оръжия (за разлика от САЩ, които все още разполагат с такива). Че създателят на „Новичок“ живее от 20 години в САЩ и още преди 10 е издал книга, в която разкрива формулата на своето творение. И сега тя се знае от всички. И така нататък.... През това време всички започнаха да се надпреварват да протягат ръка за помощ на Великобритания: първи и без всякакви уговорки редом до нея застанаха прибалтийските тигри и Полша, накъде без тях. После безусловната си подкрепа изразиха Франция и Германия. Последната решаваща помощ дойде от държавния секретар на САЩ, който часове по-късно бе пратен в оставка. Междувременно британското външно министерство пусна угрижен агитационен клип, в който се казва, че „Русия се опитва да разруши световния ред“. В полунощ на 13 март, след като не получи отговор от коварните казаци, премиерът Тереза Мей свика Съвета за национална сигурност. И в сряда светът видя това, което видя. Няма никакво съмнение, че Скрипал е отровен от Русия, съобщи Мей. Ето, ние й дадохме възможност да се оправдае, а тя не пожела. И въобще, Русия отдавна се вре навсякъде с нейните хакери, войски и пропаганда (викове на депутати: „Ами малайзийският боинг!“). Време е да й дадем жесток и решителен отпор. Ще изгоним 23 руски дипломати (викове: „Изгонете и посланика, той също се меси и влияе!“). Оттегляме и поканата си за посещение към Сергей Лавров. А кралското семейство и наша официална делегация няма да присъстват на световното първенство по футбол (викове: „А защо да не й отнемем целия шампионат?!“). Не, така повече не може. Ще обсъдим с Европа нашата обща енергийна независимост (викове: „Ако Берлин е наш съюзник, да се откаже от „Северен поток-2“). Утре свикваме НАТО, за да обсъдим този въпрос (викове:„Нека да уплашим Русия с нашите действия!“). Може дори да алестуваме руски държавни активи в страната ни, ако преценим, че се използват в наша вреда. Руската икономика е двойно по-слаба от нашата, нека отслабне още (интересно откъде Мей разполага с тези данни: по номинален размер на БВП британската икономика изпреварва руската само с една трета). Заедно с целия останал свят ще се противопоставим на руската агресия (аплодисменти, прерастващи в овации и викове: „Вие сте желязната лейди!“) Може и да преувеличавам малко, но нищо не съм си измислил. Световната мрежа – от обикновените потребители до Джулиан Асандж, ехидно се надсмива над Мей и пита къде са й все пак доказателствата. Руският интернет прелива от обидни снимки и стихчета. Британският интернет измисли химическото оръжие „Брексичок“ и обвини Мей, че трови с него цялото кралство. Има и такива, които питат за какъв дявол й е на Русия да трови предателя, лежал няколко години в руски затвор и отдавна разменен с Великобритания. И защо й е да го прави точно преди изборите. Както и дали все пак няма да има разследване. Но тговорът на всички тези въпроси е един: „Русия руши световния порадък“. Западноевропейските лидери лукавят, че не е хубаво да се използват химически оръжия, че случаят изисква задълбочено и сериозно и внимателно разследване и призовават Русия „да участва“. Руският външен министър обаче с каменно лице ги отпрати да повикат някой възрастен, който е чел конвенцията за забрана на химическите оръжия и има понятие от международното право. "Газпром" обяви, че закрива представителството си в Лондон и прекратява дейността си там. Анализаторите питат с недоумение „какво се случи?“ и „защо така се опозориха?“. Но аз ще се спра само на един аспект от възможните обяснения. Има една основна причина за цялото това световно недоумение. Светът е шокиран от разминаването между собствената си представа за Великобритания и тази жалка клоунада, която наблюдава „в реално време“. Ако на мястото на Англия беше Украйна, на никой нямаше да му направи впечатление. Това е горчивата истина. Жертва сме на клишетата ( активно пропагандирани от прекрасната британска масова култура), според които в Лондон седят едни външно сдържани и невероятно хитри лейди и джентълмени, които иронично отправят остроумни забележки и тихомълком, без излишни спазми и истерии, управляват света. А в действителност наблюдаваме скечовете на Бени Хил по сценарий на Монти Пайтън. Търчи желязната лейди и крещи: „О, боже! Някой е отровил шпионина! Трябва спешно да пратим ултиматум на Русия!“. Мълчание. „О, боже! Русия не ни отговаря! Тогава нека Берлин се откаже от газопровода и НАТО да измисли там нещо!“ Мълчание. И така нататък... А всъщност се случва нещо напълно нормално. Историята познава много примери на велики култури, които надживяват величието на страните, в които са се зародили. Още римляните, прекланяйки се пред класическата гръцка култура, са недоумявали що за жалки елини са техните съвременници. Марк Твен също е бил шокиран от разминаването между Италия на оперите и музеите и тази Италия, която му се представя в действителност. А ние живеем в XXI век, когато мирно и съвместно съществуват реалната Великобритания, в която премиерът разиграва истерии и става за смях, и виртуалната Великобритания, в която свръхлюде в сака от туид сдържано пият чай и хитроумно сглобяват комбинации. Превод: "Гласове" Автор: Виктор Мараховский, РИА "Новости"