Малко думи представляват нещо толкова интензивно, чисто и вълшебно, колкото чувството, което идва от окситоцин, познат още като „хормонът на любовта“. Същевременно то е силно биологично и емоционално. Окситоцинът понякога е известен като хормонът на любовта, молекулата на прегръдката, химията на щастието, а също и като химическата формула на родителството. Окситоцинът е от първостепенно значение по време на раждането. Той играе ключова роля при започване на кърменето и помага за изграждането на тази интензивна връзка, която съществува между майката и детето. Несъмнено тази връзка е ключ към съществуването на човешката раса и на много други бозайници. Ето защо този малък хормон на любовта, който се произвежда в хипоталамуса и отделя от задната хипофизна жлеза, е едно от най-известните телесни вещества. Това е основната химическа същност на любовта. Но какво ще стане, ако ви кажем, че окситоцинът крие страна, която съвсем не е положителна? Ще повярвате ли, че има не толкова здравословен аспект, който дори може да има отрицателно въздействие върху емоционалната ви цялост? Сигурни сме, че това е тема, за която много хора биха се заинтересували да научат повече. Тук ще ви предложим повече информация за този многостранен хормон, за да можете да получите по-пълна представа за него. Хормонът на любовта и зависимите взаимоотношения Ако някога сте имали интимна връзка, основана на зависимост, трябва да знаете, че вероятно сте били под влияние на някои от най-тъмните аспекти на окситоцин. При този тип взаимоотношения чувствата на страст изтриват идентичността и приоритетите. Може дори да станете пленник на другия човек, забравяйки съществените аспекти на собствения си живот. Може да изглежда като лесна метафора и донякъде опростено сравнение. Въпреки това, невропсихолозите всъщност често сравняват този тип увлечение с пиянството или интоксикацията. В ситуацията, която описахме, усещането е почти като да си пиян със „свръхдоза“ окситоцин. В този случай вие ставате зависими от обичта, която боли, но от която не можете да се освободите. Окситоцин и социалните взаимоотношения Това химическо вещество всъщност се класифицира като нонапептид (т.е. пептид, който съдържа девет аминокиселини). Той действа като хормон и като мозъчен невротрансмитер. Благодарение на този малък пептид ние сме в състояние да вземаме решения, свързани с нашите социални взаимодействия. След това действаме по социални начини, като разкриваме характеристики като щедрост, съпричастност или алтруизъм. Ето защо преди не много отдавна се смяташе, че окситоцинът, освобождаван от мозъка, е ключовото средство за намаляване на реакциите на стрес и тревожност, които могат да произтекат от ежедневните социални взаимодействия, дори и с хората, които обичаме най-много и са най-близо до нас. Днес обаче, благодарение на някои нови изследвания, е доказано, че окситоцинът също крие по-тъмна страна. Освен това тя действа в обратна посока, за да насърчава по-малко здрави взаимоотношения. При тях взаимната мания води бавно, но сигурно и двамата партньори по пътя на самоунищожението. Окситоцин и алкохол: Вещества, които при прекомерни количества ни карат да губим контрол Фактът, че любовта понякога е истинско химически корабокрушение, не е просто поетично преувеличение – това е ясна реалност. Известно е, че ефектите на окситоцин и алкохол имат много прилики на ниво мозък. И двете медиират предаването на GABA невротрансмитери в префронталната кора и лимбичните структури. В допълнение, и двете са способни да увеличат въздействията от тревожност или стрес. Плюс това и двете водят до намаляване на усещането за страх, който изпитваме при проявяването на определени поведения. Под влияние и на двете вещества се чувстваме по-сигурни, по-смели и изпитваме по-голямо желание да експериментираме. Ето защо любовта, която се основава на страстна еуфория и почти болестна мания прилича на пиянството. По този начин за нас е по-трудно да намерим подходящ баланс или обективна яснота за ситуацията. Невролозите и психолозите са очаровани от интензивния ефект, който окситоцинът може да има върху много хора. Преди да започнете да мислите за създаването и пускането на пазара на нова напитка, където окситоцинът замества алкохола, трябва да знаете обаче, че това съвсем не е приложим вариант. Въпреки това, възможността да се използва за лечение на определени състояния на депресия, както и на клинични нарушения е много реална. Любовта е много мощен наркотик Знаем, че когато сме влюбени, мозъкът ни освобождава магическа комбинация от допамин, серотонин, норепинефрин … и списъкът продължава. Благодарение на тези невротрансмитери усещаме повече енергия, страст и повече желание да експериментираме … Въпреки това, окситоцинът е веществото, което посредничи за всичко това. Той стимулира отделянето на тези химични вещества, които също стимулират производството на още по-интензивен агент: фенилетиламин. Това ендогенно химично съединение принадлежи, както може би с изненада ще научим към семейството на амфетамините и обикновено живее в мозъка ни около 4 години в концентрирани количества. Това може да помогне да обясним този начален период на интензивна страст, където сме като сателити, които обикалят планета, неспособни да видят нищо друго, което съществува във Вселената. Това е напълно нормално. Това обаче е състояние, при което трябва да внимаваме да не загубим вътрешния си компас и да забравим къде е нашият север. Докато влюбването може да бъде магическо преживяване трябва да се погрижим никога да не компрометираме собствената си цялост и да бъдем напълно завладени в тази вихрушка от силни „пиянски“ емоции, които са резултат от излишък на окситоцин в мозъка. Източник: zdraveikrasota.bg http://lifetime.bg