Доколко всичко това е сериозно … Няма значение в какво въплъщение сме влезли в този свят. Ние сме нечии деца, ние сме нечии приятели, нечии родители и познати…. Доколко всичко това е сериозно … Няма значение в какво въплъщение сме влезли в този свят. Ние сме нечии деца, ние сме нечии приятели, нечии родители и познати. И често ако любимия човек изпадне в трудна ситуация, ние считаме за наш дълг да му помогнем, не с дела, а със съвет. Често се случва така, че ние помагаме на човека, с всички сили се стараем да направим всичко по най-добрия начин, но като резултат се получава така: нашите сили изтичат в неизвестна посока, а очакваната благодарност никога получаваме. Защо се случва това? За съжаление, ние сами провокираме тези събития. С това, че се опитваме да помогнем. В действителност, това не е носи полза и на двете страни! Когато ние даваме тези „кредити“, ние, с нашата добросъвестност лишаваме човека от силата му с нашата „подкрепа“ … При всяко такова „кредитиране“ – човекът вече ни е задължен. Преди коледните празници помолих студентите да наблюдават – колко често ние несъзнателно се „вклиняваме “ в потока на движение, в действията на нашите близки. Как ние всъщност без да се замисляме ги лишаваме от техните сили и ги обезценяваме. Те наблюдаваха: – Колко често си позволяваме да се прекъсваме един друг. Особено – колко често жената в компания прекъсва своя мъж, поправя го, дава съвети – всичко това е неуважение. Речта – това е енергия – да се „прекъсне“ потока на речта – не е само объркване на мислите, така жената обезценява своя мъж. – А когато мъжът прекъсва жената, проявява власт. – Колко често ние променяме траекторията на движение на детето? То си тича, то просто е заето с неговите задачи. Възрастните често си позволяват от излишък на чувства да вземат детето в ръцете си, вклинявайки се в неговата траектория на движение, без да изчакат детето да довърши нещо негово си, като го „превключват“ на това, което те мислят, че сега е по-важно. Така те също отнемат неговите сили и объркват мисленето му. Психолози, работещи с тялото, много работят с незавършени, прекъснати движения. Когато ние прекъсваме по някаква причина телесни действия, това формира блок на много нива. И от него „израстват“ множество симптоми. Когато траекторията на движение на детето често я променяме, ние „крадем“ силата му, ние му даваме да разбере – ние сме богове, ти трябва да ни слушаш. И детето става все по-ограничено, и по-агресивно, упорито и импулсивно. И безинициативно. И всичко това правим неосъзнато – неуважение към процесите и динамиката на малкия човек, което оставя усещане у него, че не може да влияе на нищо. Да обобщим: когато ние започнем да се намесваме в живота на някой друг, не само на детето, ние поемаме роля, за която никой не ни е упълномощавал, и всъщност лишаваме човека от неговия път. Като разбира се, това не се отнася за случаите, в които е необходима бърза реакция, и помощ и подкрепа са спешно необходими. Затова: Когато близкият ни човек започне да разказва колко му е трудно, колко задачи и работа има, е по-добре да се каже: „Аз виждам, че имаш много проблеми. Но те – са такива (покажете малкия си пръст), а ти си просто ето такъв (вдигнете ръце нагоре). Аз вярвам в твоята сила и способности. Ако искаш да бъда до теб, аз съм тук, но знам, че с това можеш да се справиш на 100 %. “ Когато престанем да бъдем „добрички“ по отношение на себе си и на другите, тълпата до нас ще е по-малка, а честността, добротата и силата на Любовта в живота ни ще стават все повече. Саманта Ройз https://www.diana.bg/