„Когато с моя екип започнахме работа, знаехме, че ни предстоят много предизвикателства, които трябва да решим за кратко време. Затова още в самото начало предложихме диалог и потърсихме подкрепа – от социалните партньори, от учителите, от университетските преподаватели, от родителите, от гражданското общество. Резултатите, които постигнахме, са плод на съвместните ни усилия“, подчерта министърът на образованието и науката проф. Цоков. През тези месеци бе стартирано реалното дигитализиране на образованието, а „Дигиталната раница“ на МОН вече включва повече от 30 000 електронни ресурса. България е и една от първите държави, разработили насоки за използване на изкуствения интелект в учебния процес. Стартира и процесът по изграждане на STEM център във всички над 2 200 български училища. „Намерихме дом и за Националния STEM център – в София Тех Парк, в нова и модерна сграда, която да подготвя бъдещите ни медалисти на международни състезания и олимпиади“, се посочва в отчета на МОН. Сериозни инвестиции са направени и в материалната база. Обновени са 577 класни стаи в областта на хуманитарните науки, създадени са 177 нови кабинета за работа по интереси, а училищата с нови училищни библиотеки или кътове за четене са 331. Стартира и процесът по обновлението на спортните площадки и физкултурните салони в над 500 български училища, а осигуреното финансиране е близо четвърт милиард лева. Правителството създаде и програма с бюджет от 240 млн. лв. за изграждане и разширяване на детски ясли, градини и училища, по която стартира изграждането на 33 нови сгради, а други 57 ще бъдат реконструирани и обновени. Отново със средства от държавния бюджет от следващата учебна година всички учебници и учебни комплекти ще се предоставят безплатно за всички ученици. Благодарение на промените, направени през последните месеци, за първи път седмокласниците ще имат възможност да се явят на втора дата на изпитите от националното външно оценяване в случай на здравословен или друг сериозен проблем. Тази възможност се дава и на четвъртокласниците и десетокласниците. Това е промяна, чакана повече от три десетилетия в училищното образование. Медицинските бележки за извинение на отсъствията на учениците вече се издават изцяло по електронен път, а това спестява повече от 24 работни часа годишно на всеки класен ръководител. „Работихме с разбирането, че родителите са най-важният ни партньор и заедно предложихме увеличаване на отсъствията по семейни причини на 15 дни за всяка учебна година“, се посочва още в отчета на МОН. Заедно с това бяха приети и промени в Закона за професионалното образование и обучение, с които държавата пое осигурителните вноски на децата, включени в дуална форма на обучение. Важно място в отчета се отделя и на мерките, насочени към висшето образование и науката. През тези месеци бе разработен Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите. Минималната заплата за най-ниската академична длъжност „асистент“ в държавните висши училища се увеличи с 310 лв. през 2023 г. и се заложиха средства в бюджета за 2024 г. за ново увеличение с още 290 лв. Подготвени бяха и промени в Закона за висшето образование, които предвиждат безплатно висше образование за всички студенти и докторанти, приети с държавна поръчка. Осигурени са и 200 млн. лв. за ремонт на студентските общежития, а в следващите месеци стартира нова национална програма с бюджет от 10 млн. лева за модернизация на академичните библиотеки в 33 държавни висши училища. „9 месеца в сферата на образованието не е голям период. Това е система, която се развива дългосрочно. Но 9 месеца са достатъчни, за да се поеме в правилна посока. Подкрепата, която получихме, най-вече от учителското съсловие, ни дава увереност, че поехме по правилния път. Че дори и най-трудните реформи са възможни, когато зад тях заставаме всички. Всички, които искаме да видим прекрасните български деца като истинските герои на утрешния ден, като по-добри хора, които имат куража и знанието, да променят света“, каза проф. Галин Цоков, министър на образованието и науката. www.mon.bg