Денят е имен ден за хората, чиито имена са свързани с идеята за благодат, като: Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангел, Вангелия, Евангелина. Макар да е във Великия Пост, поради голямата празничност на Благовещение, по изключение на този ден може да се яде риба, затова обикновено тя присъства на трапезата. По традиция често се приготвя рибник – риба с ориз. Пече се пита, която се намазва с мед и се раздава на съседи и близки. Празникът съвпада с началото на пролетта и затова традиционно се приготвя и „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.) На този ден се смята (конкретно в България), че прелетните птици долитат от южните страни и се очаква да закуква първата кукувица и се предполага, че мечките се събуждат от зимния си сън. Според популярно поверие, ако човек тогава е сит/добре нахранен и носи желязна (или въобще от по-яка метална сплав) пара/монета в джоба си, той ще има желязно/крепко здраве и пълен джоб с пари през годината. Същевременно излизането от дома рано сутрин на младите моми (неомъжваните девойки) се възприема по традиция, като опасно, предвид възможността за нежелателна среща със самодива. Други поверия, свързани с празника, се отнасят по един или друг начин до змиите и техните ухапвания (разбирани и в символичен план). Например традицията предписва жените да не докосват игли, куки или конци, за да се избегне змийско ухапване. Също с тази цел се провеждат и пролетни почиствания, както и обредни паления и прескачания (главно от децата) на огньове. Това е свързано и с т.нар. гонене на змии, което се смята за облагоприятствано от това, че през деня (този път) всяка отрова губела силата си. Освен това се смята, за по-безопасно на Благовещение, дупченето на ушите на малките момичета, за поставяне на обеци, понеже - според поверието - по-леко и по-бързо зарастват всички рани.