Копие на Светославовия сборник и чашата на великия жупан Сивин може да видите до 11 ноември, показаха и откритото тези дни във Велики Преслав златно сърце на българска царица Копие на Светославовия сборник от далечната 1073 г., плочки от бяла глина с кирилица от времето на цар Симеон, позлатен процесиен кръст, надписи на мощехранилници и сребърната чаша на великия жупан Сивин са сред най-ценните експонати на изложбата „Съкровище на словото“. Тя бе открита в навечерието на Деня на будителите. „До 11 ноември реликвите от Велики Преслав ще останат в зала „Александър Георгиев-Коджакафалията“ и всеки, който пожелае, може да ги разгледа“, съобщи по време на откриването на изложбата управителят на КЦ „Морско казино” – Бургас Людмила Кутиева. В една от витрините може да видите открития близо до Кръглата църква в старопрестолния град надгробен надпис на Тудора от X век. Надписът представлява интересна епитафия и е свидетелство за някои промени, настъпили в старобългарския език през първата половина на Х век. Сред експонатите от старата българска столица е и откритата надгробна плоча в т. нар. Църква на Мостич. Надписът гласи: “Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, като остави чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и така свърши своя живот.” „Щастлива съм, че сме домакини и откриваме точно тази тематична изложба в навечерието на 1 ноември. Експозицията „Съкровища на словото“ съдържа и материални, и духовни ценности на българското слово“, каза Кутиева, а кметът на Велики Преслав д-р Александър Горчев, който е и доктор по история, и един от големите приятели на бардовете от „Солени ветрове“, заяви в препълнената зала, че 1 ноември е дата, която трябва винаги да ни напомня каква държава имаме. „На тази територия сме от много векове. Много държави се раждат и изчезват, но България благодарение на своето слово и на писменост, вече повече от 1335 г. съществува и ще продължи да я има на картата. Това, което ви показваме, е само част от нашата съкровищница. Всеки, който иска да види повече, да заповяда в нашия музей, където артефактите са в изобилие. Глаголицата и кирилицата са буквално навсякъде и може да ви ги покажем както във витрините, така и на самия терен“, заяви кметът, поет и мечтател. Контактите ни ще продължат благодарение на нашите приятели от „Солени ветрове“, добави той, преди заместник-градоначалникът Йорданка Ананиева официално да открие изложбата. Директорът на Археологически музей „Велики Преслав“ Пламен Славов пък заяви, че във витрините може да се види частица от нашето богато наследство, а фотопаната, окачени по стените на залата, са дело на Института по литература към БАН по повод 1150 години от създаването на славянската писменост и те отразяват разпространението на книжовността. „Тази малка частица, достигнала до наши дни, показва изключителното културно богатство. Известността на преславската книжовна школа е надхвърлила българските граници. Затова не е случайно, че заради книжовната му дейност цар Симеон е сравняван с Птолемей Неговата библиотека е сравнявана с най-голямата съществувала някога – с Александрийската. За съжаление, до наши дни е достигнало малко“, заяви Славов. Той обясни, че копието на Светославовия сборник е препис на една от книгите, за които лично Симеон Велики е наредил да се съберат слова на раннохристиянски книжовници. „Неслучайно те са наричани Златоструй. Те са попаднали в библиотеката на царя, а впоследствие вероятно при падането на Велики Преслав са заминали извън българските граници. Няколко страници са открити случайно през 1818 г. в един манастир около Москва“, добавя шефът на музея. „Книжовността е един от стожерите, благодарение на които сме съхранили своето българско самосъзнание и сме се запазили като нация“, подчерта той. „Целта на тази изложба е да покажем, че християнството и книжовността във времето, което наричаме Златен век, са били тясно свързани. Много често, когато говорим за църковния събор през 895 г., се акцентира на две важни събития – възкачването на третия син на княз Борис – Симеон, и преместването на столицата от Плиска в Преслав, но друго важно решение е приемането на славянския език за официален и богослужебен. Гръцките духовници по мирен начин са били съпроводени до границите. За кратък период се създава един вакуум в българската държава, който трябва бързо да бъде запълнен. Именно това е една от целите на Преславската книжовна школа. Трябвало е по най-бързия начин да се разпространи книжовността, за да може в църквите да се проповядва на славянски“, заяви Пламен Славов. „Два века глаголицата и кирилицата са се използвали едновременно. Поради по-лесната употреба, кирилицата по естествен начин надделява. Тя е създадена от учениците на Кирил и Методий, за да улесни възприемането й от по-голямата част от населението“, обясни Славов. Ананиева пък сподели, че за нея като психолог е много трудно да говори след двама историци, от които единият е доктор по история. „Бих желала да се спра само на психологическия ефект от подреждането на тази изложба. Нашата мисия е да предадем на следващите поколения всичко, което е било създадено преди нас, защото то е нашата памет, гордост, самочувствие и всеки от нас трябва да е горд българин затова, че това се е случило по нашите земи и е съхранено от нашите деди. Сигурна съм, че вие ще сте посланиците на тази изложба и ще разкажете какво сте видели на вашите приятели, колеги, за да може да дойдат и да я разгледат. Благодарна съм на колегите от Велики Преслав, защото това, което има в техния град като културно-историческо наследство и археологически находки, го няма другаде и е хубаво всички да се докоснем до него“, заяви заместник-кметът на Бургас. „Виждам много познати учители в залата. Сигурна съм, че те ще запалят у своите ученици искрата на познанието и ще ги доведат в тази съкровищница на словото“, добавя Ананиева. От името на Община Бургас и на кмета Димитър Николов, тя даде подаръци на гостите от Втората българска столица и им пожела да се върнат отново в Бургас, за да реализират заедно други проекти. Развълнувана, Людмила Кутиева пък се обърна към бардовете Светлана и Атанас Стоянови от „Солени ветрове“ с думите „Благодаря ви, приятели, че работим заедно и реализираме такива събития!“. „Идеята ни тази година е да обърнем внимание на най-старите ни будители в един малко по-общ план на държавниците ни от епохата на Златния век“, сподели Светла Стоянова в началото на срещата разговор за словото - съкровището, което не може да бъде заровено, и за Златния век на българската култура. „Дали създателите на българската азбука са осъзнавали нейната значимост, завещавайки ни най-ценното съкровище на нас, българите“, попита тя кмета на Велики Преслав. За да й отговори, д-р Горчев запозна аудиторията в зала „Петя Дубарова“ с мисията на цар Симеон и книжовниците, с техните постижения и с историята за сблъсъка на трите големи империи - франкската, българската и византийската. Ученият градоначалник цитира думите на Джон Ръскин, че „великите нации пишат своите автобиографии в три ръкописа - Книгата на делата им, Книгата на словата им и Книгата на изкуствата им“. „Във Велики Преслав, във времето, когато за 83 години градът е столица на България, ги има и трите книги. Ако прочетем само една от тях, не може да ни даде пълния образ“, заяви Горчев. Той припомни, че цар Симеон е възпитаник на Магнаура и е бил състудент с бъдещи императори и велики военачалници и каза, че неговата мисия е била да не допусне Византия да завладее духовно и културно българската държава. „Българският владетел е знаел за доктрината на Фотий, изучил е слабостите на империята и успява да неутрализира заплахата“, добавя кметът-историк. „По разпореждане на царя, става и промяна на писмеността, за да може глаголицата да се нагоди към говоримия език и да се заменят трудните графично изписващи се знаци, приличащи на тези от съвременното китайско писмо“, обяснява д-р Горчев. В края на дискусията пък археологът Радостина Георгиева съобщи, че преди дни във Велики Преслав е намерено златно сърце на българска царица. „Открихме го под каменна пластика в личната резиденция на преславската владетелска династия“, поясни дамата, която е заместник-ръководител на екипа, който е направил поредното значимо откритие.