Бардът Краси Йорданов: „Черен дракон“ стана хит след семинар, не съм бил на диета
- 23 Юни 2016
- kompasbg
Бургазлията черпил с цяла каса лимонада, след като пял с Васко Кеца „А дали е така“, а военен лекар го изкарал с лабилна психика, защото пише стихотворения и свири на китара
В шкембето заприличах на бременна жена, без никакви надежди да родя. Това самопризнание не е на някоя дебеланка от холивудска комедия, а на лиричния герой от „Черен дракон“ на Красимир Йорданов. Макар той никога да не е бил на диета, разказва за мъж, който прекарал няколко дни в тоалетната заради реклама на китайски чай. Посъветван да си купи „Черен дракон“, лирическият герой си сварил два-три литра и го изпил наведнъж. В добавка глътнал литър сок от бъз и видимо нараснал неговия кръст.
„Но както често в ежедневието става –
Китай не трябва да се подценява
от три дни съм заключен в тоалетната
и вече знам – не са били ментета“, пее Йорданов в „Черен дракон“. Песента отдавна се е превърнала в хит.
Много хора си мислят, че е писана за шефа им, а други – за съпрузите им, но са далече от истината,
каза авторът по време на концерт в понеделник вечер в Морското казино на Бургас.
На въпроса как се роди парчето, той отговаря, че текстът е писан по време на литературен семинар в Широка лъка. „Водих го пред деца, спечелили различни литературни конкурси. Поставена ни бе задача за писане по избрана от тях тема. Едно момченце предложи да се пише за дракони, а няколко момиченца го подкрепиха. Очаквах някой да предложи друга тема, а едно от децата дори ме подкани и аз да напиша нещо. Вечерта реших да „питам“ Гугъла, защото нищо не знам за дракони. Едва накрая в търсачката видях едни етикетчета на китайски чай за отслабване с името „Черен дракон“. Веднага разбрах, че това е моята тема. Написах текста и на следващата вечер го изпях“, разказва Йорданов.
Една от майките обаче записала изпълнението му с мобилния си телефон и го пуснала веднага в YouTube.
Клипът започна да се разпространява много бързо, добавя бардът, който е известен с артистичния си псевдоним Див козел.
В понеделник той зарадва почитателите си с концерт. Повечето от песните бяха от неговия музикален албум „Черен дракон“, който съдържа два диска - единият с шеговити, а другият - със сериозна изпята поезия. Много от парчетата са станали класика в средите на поетите с китара през последните години. Представена бе и книгата му „Необятно“.
Дъщеря ми един ден ми каза, че и в диска, който уж е за шеговити песни, се пее за много сериозни неща, споделя бардът.
всеки ще намери нещо за себе си
Тъй, като съм била на много концерти на Красимир Йорданов, съм си мислила, че вече няма нещо, което да не съм чула, но не е съвсем така. Голяма и приятна изненада бе да го видя в ролята на Висоцки преди концерта“, каза водещата Светлана Стоянова, която е и председател на Сдружение „Солени ветрове“.
„Всичко започна с един 64-басов акордеон, който баща ми купи от ЦУМ в София. Той си мислеше, че от мен ще стане акордеонист. Много тежеше този музикален инструмент, а аз бях един хилав младеж и едва не ме събаряше на земята. Накрая реших да си поговоря с баща ми. Казах му, че тази работа с акордеона не ме кефи и му споменах, че като ходехме на бригади в Айтоския балкан, батковците носеха китари. Те изобщо не тежат, куха работа са, обяснявам му аз. Той обаче ми каза, ако искам китара, да си я купя сам. Започнах да събирам пари от новогодишните сурвакания и от други празници. Събраха се 42 лева“, разказва Краси Йорданов.
Той искал да си купи „Кремона“, но китарите от тази марка били доста по-скъпи.
„На моя съученичка й купиха, но още след първото докосване на струните, й останали следи по пръстите. Тя сподели, че се отказала да свири, защото първо не можела да има маникюри и второ – струните направо режели пръстите й. Китарата стоеше в един найлон върху гардероба й. Аз ходех у тях да си пиша домашните и все гледах нагоре. В един момент се престраших и я питах за китарата, а тя ме накара да говоря с баща й. Отидох при него и му предложих да се споразумеем. Той ме пита колко давам и когато му казах, че имам само 42 лева, ми каза, че струва два пъти повече, но тъй като я вземам втора употреба, ми я дава на половин цена“, добавя бардът.
Той
започнал да се учи да свири, като слушал стари грамофонни плочи
„На една от бригадите в Житарово, където ходихме да берем домати, забелязах как една мацка от горните класове ме гледа и искрено ми се възхищаваше като пеех „Ако имаш време“ на „Тангра“, споделя Дивия козел преди да изпълни песента, станала хит.
Пред свои приятели бургазлията, който от десетина години живее в Пловдив, сподели, че е черпил с цяла каса лимонада, след като пял с Васко Кеца „А дали е така“.
„Бях в 8 клас, когато той дойде в спортна зала „Изгрев“. По едно време звездата на българската естрада пита дали някой иска да излезе да пее с него и аз „скромно“ вдигнах ръка. После целият клас ме кара да ги черпя с лимонада, че съм пял с него“, спомня си музикантът.
Той разказа и как е написал песента си „Автостоп“, която е сред любимите на почитателите му.
„Тя е по истински случай. Бях курсант във военното училище в Долна Митрополия, където режимът бе казармен и нямаше какво да прави човек, но аз си бях взел китарата. Една нощ написах едно парче. Интересното е, че двайсетина години по-късно видях един музикант да свири в Созопол. Хвърлих му стотинки и после му предложих и аз да изсвиря нещо. Изпях нещо забавно и закачливо, а после той предложи да изсвири нещо в същия стил и изненадващо изпя песента, която написах в училището. Бях в шах. Не знам как е стигнала до него“, заяви Краси Йорданов.
Във военното училище той
написал и „Градил Илия килия от сутрин до мрак“, която групата „Ку-Ку бенд“ включила в един от албумите си
„Когато бях на пост, пуснаха по радиото „Градил Илия килия“. Заиграх се с това парче и така излезе „Градил Илия килия от сутрин до мрак“, изпълнен впоследствие от „Ку-ку бенд“. Разбрах, че то е стигнало до тях доста по-късно. Беше излязла касета и то беше включено в нея, но в много некадърен вариант. В касетата пише, че музиката и текстът са народни“, добавя Йорданов.
„След като завърших военното училище, бях разпределен в летище Равнец, където в един момент попаднах на своята психологическа характеристика, написана от лекаря на поделението. Там пишеше „сержант Йорданов е с лабилна психика (пише стихотворения и свири на китара). Когато имаше преглед на художествената самодейност обаче, ме караха да „отсрамя“ ескадрилата и полка, защото никой от личния състав не искаше да участва, за да не вземат да го изкарат с лабилна психика. Тогава бях започнал да пея песни на Владимир Висоцки и изпълних „Посещение Музы“ в Културния дом на Равнец“, разказва Дивия козел.
Заедно с приятеля си Емил Ангелов той изпя кавъра „Жената спи“. Песента се родила по идея на барда - математик, който пък е известен като Брачеда, защото помнел цифри, но не и имена.
Красимир Йорданов разказа и за първата си среща с големия бард Пламен Ставрев.
„С Невен Кидеров видяхме Пламен на една маса в Морската градина да пие бира. Гледал съм го още като ученик как изнася вечер, посветена на Dire Straits в Младежкия дом. Невен предложи да ни запознае, но той каза: „Нямате ли си друга работа? Хайде малко по-натам!“. Дойде обаче есента и отидохме с Невен в Харманли. Участвах във фестивала. След като слязох от сцената, Ставрев дойде, за да ми се извини, че ме е изгонил от масата си“, добавя бардът.
Той сподели, че освен от срещите с Пламен Ставрев, е научил много и от приятелите си Христо Граматиков, Бойко Георгиев, Иван Ненков и Слави Георгиев.
Преди да изпълни песента си за Дивия козел, той сподели, че песента е писана след среща с рогато животно в Рила
„Запука ни една страшна градушка и с един мой съученик едва успяхме да се скрием под огромна полегата скала с обратен наклон. От другата страна обаче се появи голям див козел. Той започна да ни гледа лошо. Явно се пазеше там също от градушката. С поглед сякаш ни попита „Кои сте вие? Какво правите тук. Това място е мое“. След тази среща направих песента“, добавя Краси Йорданов.
Специални поздрави за изпълнението на „Италианската полупреведена песен“, която също е включена в албума, той получи от певеца Захари Чернев, който бе сред хората в публиката. Бардът изпълни песента по негова молба.
Йорданов бе бурно аплодиран и заради „Монолог на един ангел, командирован в България, за да проучи сексуалните навици на българите“. Понеже заглавието на песента стана много дълго, като записвах диска го смених на „Тра ла ла ла“, каза още бардът.
В шкембето заприличах на бременна жена, без никакви надежди да родя. Това самопризнание не е на някоя дебеланка от холивудска комедия, а на лиричния герой от „Черен дракон“ на Красимир Йорданов. Макар той никога да не е бил на диета, разказва за мъж, който прекарал няколко дни в тоалетната заради реклама на китайски чай. Посъветван да си купи „Черен дракон“, лирическият герой си сварил два-три литра и го изпил наведнъж. В добавка глътнал литър сок от бъз и видимо нараснал неговия кръст.
„Но както често в ежедневието става –
Китай не трябва да се подценява
от три дни съм заключен в тоалетната
и вече знам – не са били ментета“, пее Йорданов в „Черен дракон“. Песента отдавна се е превърнала в хит.
Много хора си мислят, че е писана за шефа им, а други – за съпрузите им, но са далече от истината,
каза авторът по време на концерт в понеделник вечер в Морското казино на Бургас.
На въпроса как се роди парчето, той отговаря, че текстът е писан по време на литературен семинар в Широка лъка. „Водих го пред деца, спечелили различни литературни конкурси. Поставена ни бе задача за писане по избрана от тях тема. Едно момченце предложи да се пише за дракони, а няколко момиченца го подкрепиха. Очаквах някой да предложи друга тема, а едно от децата дори ме подкани и аз да напиша нещо. Вечерта реших да „питам“ Гугъла, защото нищо не знам за дракони. Едва накрая в търсачката видях едни етикетчета на китайски чай за отслабване с името „Черен дракон“. Веднага разбрах, че това е моята тема. Написах текста и на следващата вечер го изпях“, разказва Йорданов.
Една от майките обаче записала изпълнението му с мобилния си телефон и го пуснала веднага в YouTube.
Клипът започна да се разпространява много бързо, добавя бардът, който е известен с артистичния си псевдоним Див козел.
В понеделник той зарадва почитателите си с концерт. Повечето от песните бяха от неговия музикален албум „Черен дракон“, който съдържа два диска - единият с шеговити, а другият - със сериозна изпята поезия. Много от парчетата са станали класика в средите на поетите с китара през последните години. Представена бе и книгата му „Необятно“.
Дъщеря ми един ден ми каза, че и в диска, който уж е за шеговити песни, се пее за много сериозни неща, споделя бардът.
всеки ще намери нещо за себе си
Тъй, като съм била на много концерти на Красимир Йорданов, съм си мислила, че вече няма нещо, което да не съм чула, но не е съвсем така. Голяма и приятна изненада бе да го видя в ролята на Висоцки преди концерта“, каза водещата Светлана Стоянова, която е и председател на Сдружение „Солени ветрове“.
„Всичко започна с един 64-басов акордеон, който баща ми купи от ЦУМ в София. Той си мислеше, че от мен ще стане акордеонист. Много тежеше този музикален инструмент, а аз бях един хилав младеж и едва не ме събаряше на земята. Накрая реших да си поговоря с баща ми. Казах му, че тази работа с акордеона не ме кефи и му споменах, че като ходехме на бригади в Айтоския балкан, батковците носеха китари. Те изобщо не тежат, куха работа са, обяснявам му аз. Той обаче ми каза, ако искам китара, да си я купя сам. Започнах да събирам пари от новогодишните сурвакания и от други празници. Събраха се 42 лева“, разказва Краси Йорданов.
Той искал да си купи „Кремона“, но китарите от тази марка били доста по-скъпи.
„На моя съученичка й купиха, но още след първото докосване на струните, й останали следи по пръстите. Тя сподели, че се отказала да свири, защото първо не можела да има маникюри и второ – струните направо режели пръстите й. Китарата стоеше в един найлон върху гардероба й. Аз ходех у тях да си пиша домашните и все гледах нагоре. В един момент се престраших и я питах за китарата, а тя ме накара да говоря с баща й. Отидох при него и му предложих да се споразумеем. Той ме пита колко давам и когато му казах, че имам само 42 лева, ми каза, че струва два пъти повече, но тъй като я вземам втора употреба, ми я дава на половин цена“, добавя бардът.
Той
започнал да се учи да свири, като слушал стари грамофонни плочи
„На една от бригадите в Житарово, където ходихме да берем домати, забелязах как една мацка от горните класове ме гледа и искрено ми се възхищаваше като пеех „Ако имаш време“ на „Тангра“, споделя Дивия козел преди да изпълни песента, станала хит.
Пред свои приятели бургазлията, който от десетина години живее в Пловдив, сподели, че е черпил с цяла каса лимонада, след като пял с Васко Кеца „А дали е така“.
„Бях в 8 клас, когато той дойде в спортна зала „Изгрев“. По едно време звездата на българската естрада пита дали някой иска да излезе да пее с него и аз „скромно“ вдигнах ръка. После целият клас ме кара да ги черпя с лимонада, че съм пял с него“, спомня си музикантът.
Той разказа и как е написал песента си „Автостоп“, която е сред любимите на почитателите му.
„Тя е по истински случай. Бях курсант във военното училище в Долна Митрополия, където режимът бе казармен и нямаше какво да прави човек, но аз си бях взел китарата. Една нощ написах едно парче. Интересното е, че двайсетина години по-късно видях един музикант да свири в Созопол. Хвърлих му стотинки и после му предложих и аз да изсвиря нещо. Изпях нещо забавно и закачливо, а после той предложи да изсвири нещо в същия стил и изненадващо изпя песента, която написах в училището. Бях в шах. Не знам как е стигнала до него“, заяви Краси Йорданов.
Във военното училище той
написал и „Градил Илия килия от сутрин до мрак“, която групата „Ку-Ку бенд“ включила в един от албумите си
„Когато бях на пост, пуснаха по радиото „Градил Илия килия“. Заиграх се с това парче и така излезе „Градил Илия килия от сутрин до мрак“, изпълнен впоследствие от „Ку-ку бенд“. Разбрах, че то е стигнало до тях доста по-късно. Беше излязла касета и то беше включено в нея, но в много некадърен вариант. В касетата пише, че музиката и текстът са народни“, добавя Йорданов.
„След като завърших военното училище, бях разпределен в летище Равнец, където в един момент попаднах на своята психологическа характеристика, написана от лекаря на поделението. Там пишеше „сержант Йорданов е с лабилна психика (пише стихотворения и свири на китара). Когато имаше преглед на художествената самодейност обаче, ме караха да „отсрамя“ ескадрилата и полка, защото никой от личния състав не искаше да участва, за да не вземат да го изкарат с лабилна психика. Тогава бях започнал да пея песни на Владимир Висоцки и изпълних „Посещение Музы“ в Културния дом на Равнец“, разказва Дивия козел.
Заедно с приятеля си Емил Ангелов той изпя кавъра „Жената спи“. Песента се родила по идея на барда - математик, който пък е известен като Брачеда, защото помнел цифри, но не и имена.
Красимир Йорданов разказа и за първата си среща с големия бард Пламен Ставрев.
„С Невен Кидеров видяхме Пламен на една маса в Морската градина да пие бира. Гледал съм го още като ученик как изнася вечер, посветена на Dire Straits в Младежкия дом. Невен предложи да ни запознае, но той каза: „Нямате ли си друга работа? Хайде малко по-натам!“. Дойде обаче есента и отидохме с Невен в Харманли. Участвах във фестивала. След като слязох от сцената, Ставрев дойде, за да ми се извини, че ме е изгонил от масата си“, добавя бардът.
Той сподели, че освен от срещите с Пламен Ставрев, е научил много и от приятелите си Христо Граматиков, Бойко Георгиев, Иван Ненков и Слави Георгиев.
Преди да изпълни песента си за Дивия козел, той сподели, че песента е писана след среща с рогато животно в Рила
„Запука ни една страшна градушка и с един мой съученик едва успяхме да се скрием под огромна полегата скала с обратен наклон. От другата страна обаче се появи голям див козел. Той започна да ни гледа лошо. Явно се пазеше там също от градушката. С поглед сякаш ни попита „Кои сте вие? Какво правите тук. Това място е мое“. След тази среща направих песента“, добавя Краси Йорданов.
Специални поздрави за изпълнението на „Италианската полупреведена песен“, която също е включена в албума, той получи от певеца Захари Чернев, който бе сред хората в публиката. Бардът изпълни песента по негова молба.
Йорданов бе бурно аплодиран и заради „Монолог на един ангел, командирован в България, за да проучи сексуалните навици на българите“. Понеже заглавието на песента стана много дълго, като записвах диска го смених на „Тра ла ла ла“, каза още бардът.
