Най много са сигналите от големите градове – Варна, Пловдив, София. Прави впечатление, че най-много сигнали се подават за лекарствени продукти, които са с временно преустановен внос, и за които има подадени уведомления към Изпълнителната агенция по лекарствата, каза за БНР Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства. За БНР Маринкова съобщи и кои са най-често са сигнализираните липсващи лекарствени продукти: - Антиревматично лекарство, чийто внос е преустановен през ноември миналата година без информация кога ще бъде възобновен - Лекарствен продукт за терапия на щитовидната жлеза, чийто притежател на разрешение за употреба е уведомил контролните органи на 5 март 2024 за производствен проблем и няма информация, кога ще бъдат възстановени доставките - Още два лекарствени продукта, потискащи синтезата на тиреоидните хормони, които вероятно поемат свръх търсенето заради непредвиденото прекъсване на доставките на първото - Лекарствен продукт за епилепсия, за който е преустановен вносът от януари до април тази година. - Още един антиепилептик, който е с преустановен внос от 27 февруари до края на март 2024 - Сигнали за лекарства, които са с трайно преустановен внос и техният общ брой е 25. Всички тези пациенти са информирани от нашия екип за липсата на лекарствения продукт и им е дадена препоръка да се консултират максимално бързо с лекуващите си лекари. В 47% от сигналите сме успели да съдействаме, тъй като търсените лекарствени продукти са налични, съобщи още Боряна Маринкова. Българската асоциация за развитие на паралелната търговия и Българската асоциация на търговците на едро с лекарства представиха преди седмица съвместното първо мобилно приложение в помощ на пациентите в България - "Намери своето лекарство". Мобилното приложение „Намери своето лекарство“ може да бъде изтеглено безплатно от Google Play за Android устройства и от App Store за Apple. "Подаването на сигнал в приложението изисква попълването само на 3 полета, а времето, необходимо за това, е по-малко от 1 минута. В рамките на 48 часа пациентът ще получава детайлен отговор за статуса на търсеното лекарство. В полето за лекарството то може да се изпише и на български, и на латиница, но не може да се снимат рецепти и да се пращат, най-важното е да има телефон за обратна връзка с подалия сигнал. Целта да научим от него за дозировката, какво количество от медикамента му трябват, под каква форма и за какъв период от време е изписана рецептата. Практиката показва, че в рамките на до 12 часа ние успяваме да дадем отговор на пациента. Работим с над 700 аптеки, както индивидуални, така и вериги. Това означава, че ако продуктът е наличен, ще можем да предоставим бързо информация за обектите, в които пациентът може да го открие. Тогава звъним на пациента, за да може максимално скоро да се консултира със своя лекар, ако го няма медикамента, лекарят да му каже с какво да го замени“, поясни Боряна Маринкова. Маринкова подчерта, че те нямат право да предлагат на пациента заместващо лекарство. Друг голям проблем у нас, освен липсващите лекарства, е изкривената лекарствена употреба: "Ние се борим срещу тревожните данни за изкривена лекарствена употреба - пациентите прибягват да самолечение, до некоректни източници на отпускане на лекарства през нелегални канали. Има доста сайтове и платформи, в които се продават лекарства с рецепта, по лекарско предписание, лекарства, които са контрабанден внос във България. Лекарства, които нямат разрешение за употреба в България, за чиято лекарствена безопасност никой не отговаря, съобщи за БНР Боряна Маринкова. "Няма данни колко са тези случаи, но знаем, че това се прави и има огромни нерегламентирани бизнес модели, които разчитат на трудностите на хората. Вместо да търсят в интернет, нека хората подадат сигнала към нас с новото приложение. На второ място - в България е забранено да се продават лекарство по лекарско предписание от Интернет. Не купувайте лекарствата с рецепта онлайн, защото единственият субект, който би му го продал, е незаконно действащ субект. Има електронни аптеки, които продават лекарства без рецепта и това е разрешено от закона. Всички аптеки, които имат електронни платформи и сайтове пишат: "Този лекарствен продукт не може д бъде закупен онлайн, защото той е по лекарско предписание". Като член на Българската асоциация за верификация на лекарствата, мога да кажа, че всяко лекарство, което не е в аптека или болница, е фалшиво лекарство. След като някой дръзва да го продава онлайн, той е нарушил и други правила. Не се знае какъв е източникът на това лекарство, а когато е контрабандно внесено у нас, е неразрешено в България. Това носи огромни рискове за самия пациент, защото той не знае кой носи отговорност за неговата лекарствена безопасност, може изобщо да не е лекарство, може да е отрова, допълни още Маринкова. В 41% от случаите, докладвани като недостиг, продуктът всъщност е наличен, а причината пациентът да не го открие в своята аптека, е по-скоро от логистичен характер. От края на 2018 г. БАРПТЛ обслужват собствена платформа за пациентски сигнали, като до момента са получили над 2300 такива. По техни данни над 22% от случаите са свързани с трайно преустановен внос, 23% - с временно преустановен такъв, 9% са за нерегистрирани продукти, а 5% са за болнични такива, които няма как да бъдат открити в аптеката. По данни на ИАЛ пък близо 3200 лекарства са изтеглени от българския пазар за периода от 2014 до 2023 г. Боряна Маринкова: Ако износът е причина за липса на инсулин, защо и в момента се твърди, че има недостиг? По думите на Маринкова последните години сме станали свидетели на обществена психоза за недостигът на лекарства. "Той съществува, но той не засяга само една група пациенти или само една държава. От информацията и на ИАЛ се видя например, че инсулин в България има, той е на разположение на българските пациенти. В момента няма сигнали за недостиг на инсулин. Защо бяха необходими тези стресиращи и незаконни спрямо европейското законодателство забрани за износ на инсулин? Какъв проблем решиха те и какви биха били последващите действия на властите? Ние очакваме здравните власти да стъпват на обективна информация, за което сме насреща да им съдействаме, добави Маринкова.