Катя Пенева, психолог и психотерапевт: Старостта е избор


Целият живот е едно вълнуващо пътешествие. От малки са ни учили, че всичко си има начало и край, раждаш се и умираш, а в този кратък промеждутък трябва да свършиш толкова много неща, че времето сякаш не ти достига. Когато бях малка, моята баба ми разказваше, че когато си млад, с всеки изминат ден растеш и се развиваш, а когато остарееш – слизаш надолу и се смаляваш. Според тези общоприети правила да остаряваш означава да ставаш все по-безпомощен и стигайки до края, да умреш. Това е участ, която няма да подмине никого и така е било от векове. Свикнали сме да приемаме времето като затвор, от който никой не може да избяга, а телата си като биохимични машини, които след определена употреба се изхабяват.
Биолозите твърдят, че ние започваме да стареем още на тридесетгодишна възраст. Това е бавен и продължителен процес, в който със всяка изминала година тялото ни започва да губи формата си; появяват се бръчки, кожата загубва тена и свежестта си, мускулите се отпускат, зрението и слухът се влошават. Тонусът и издръжливостта ни намаляват като по този начин намалява и работоспособността ни. Законите в цивилизования свят са предвидили заслужена почивка и задължителното пенсиониране не отминава никого. Само един ден преди да навърши шейсет и три години, един работник допринася с труда си за умножаване на ценностите в обществото, а един ден след това той става един от хората, които зависят от същото това общество. От медицинска гледна точка резултатите от тази промяна могат да бъдат опустошителни. За хората, които са свикнали да се занимават с активна професионална дейност, първите години след пенсионирането са смъртоносни. Учените твърдят, че рязко се увеличават случаите на инфаркт и рак и ранната смърт поваля хора, които иначе са били здрави преди да се пенсионират. Това са процеси, които са повлияни от насаденото от обществото съзнание за безполезност на възрастните хора.
Съвременните теории за възрастта твърдят, че човек може да остане жизнен и продуктивен дори и много след осемдесет години. Днес повечето хора на 65 г. изглеждат като на 55 г. Ако погледнете старите снимки на вашите деди, ще видите, че вече на петдесет години те са изглеждали като на седемдесет. Продължителността на живота постоянно се повишава и това се дължи на добрите условия и високото качество на живот. Ако вие сте млад човек и се претоварвате от работа, навярно постоянно ще се чувствате тревожен и напрегнат, животът ви ще е изтощителен. Липсата на време за социални контакти допълнително ще усили вашето разочарование и съмнение. Макар и твърде млад, човек ще се чувства зле и този начин на живот няма да му носи наслада. Каква е тогава разликата между човека в активна възраст на тридесет и пет години, вечно недоволен, загубил смисъл в бъдещето, и възрастния човек, който активно спортува, храни се здравословно, има семейство и всеки ден празнува живота си с чаша червено вино?
Старостта е субективно усещане и е въпрос на това, с какви емоции и чувства преживяваме всеки един ден. Как се грижим за себе си, спортуваме ли, имаме ли пълноценни интимни отношения, храним ли се разумно и създаваме ли си постоянно поводи за приятни емоции? Животът ни след шестдесет години би бил прекрасно време за творчески занимания и забавления.
Старостта преди всичко е избор и всеки сам решава дали да погледне на живота с остарели отегчени очи, или с погледа на онази нестихваща младост, която вечно бълбука във вечните ни души.