Уредът използва лазерни лъчи, за да сканира терена и да позволи да се генерират два вида изображения – дигитални модели на повърхността и на терена. Технологията се използва за първи път за сканиране на скално светилище в Източните Родопи. "Доволни сме от резултатите. Достигнахме почти максимума от това, което си бяхме поставили като цел", заяви доц. Георги Нехризов от Националния Археологическия институт с музей при БАН, ръководител на проучването. То се осъществява с финансиране на община Момчилград и с участието на археолога Милен Камарев от Регионалния исторически музей в Кърджали. "Харман кая обхваща район от около 15 декара. Първоначалните резултати показват, че добре са документирани всички познати досега обекти, очаква се след обработката на данните да бъдат локализират и други неизвестни структури", поясни ръководителят на проучването. Според него впечатляващи са и първоначалните резултати от заснемането и на друг археологически обект в района – Асара при с. Татул. Той има визуална връзка с Харман кая. На Асара лидарът е засякъл крепостна стена, която е изградена в западната и северната част на платото. Според доц. Нехризов вече е започнала обработката на изображенията, а след това предстои те да бъдат анализирани. "Проучването ще бъде завършено в късна есен, когато археолози ще проведат теренни издирвания, чрез които ще се изясни характерът на регистрираните лидара елементи", каза археологът. Той допълни, че екипът му е изключително благодарен на община Момчилград за финансиране на проучването и за оказаната техническа помощ на екипа за достигане до обектите на изследване по черни пътища и през пресечен терен.