България може да приеме еврото най-рано през януари 2023 година, сочи най-новият доклад на рейтинговата агенция Fitch Ratings, предава Investor.bg. България официално започна процеса по присъединяване към механизма ERM II през юли 2018 г. и очаква решение дали може да се присъедини към т.нар. "чакалня" на еврозоната до края на 2019 година. Хърватия последва молбата ѝ и изпрати писмо за присъединяване към ERM II в началото на юли. Fitch смята, че най-ранното приемане на еврото за България може да стене през януари 2023 г., а за Хърватия – януари 2024 г., но при условие, че двете държави успешно отговорят на критериите ERM II, както и на по-широките критерии за конвергенция. Румъния също изрази интерес да се присъедини към ERM II, но засега няма официален график. Перспективите за приемане на еврото в Унгария, Полша и Чехия в обозримо бъдеще остават отдалечени, с малко политическа готовност, а в някои случаи с много ниска обществена подкрепа за членство в еврозоната, отбелязва Fitch. Достъпът до статута на резервната валута на еврозоната и вероятното намаляване на дела на дълга в публичния сектор, деноминиран в чуждестранна валута, биха имали пряко положително въздействие върху суверенния рейтинг на страните от Централна и Източна Европа, коментират експертите на Fitch и уточняват, че това ще се отрази на бъдещия дългосрочен рейтинг на страните до приемането им в Механизма на валутния курс (ERM II) до присъединяването към еврото. Рейтинговата агенция напомня, че основните ползи от членство в еврозоната включват достъп до статут на резервна валута, който елиминира риска от самостоятелно действие при валутни кризи, подпомага чуждестранното търсене на вътрешни финансови активи и допринася за гъвкавост на фискалните и външните финанси. С участие в еврозоната намалява кредитният риск, страните получават достъп до надеждната рамка на Европейската централна банка за парична политика и средства за ликвидност за банките. Агенцията отчита и ползите от по-ниски транзакционни разходи и увеличени търговски и капиталови потоци с останалата част от еврозоната, както и допълнителни възможности за външно финансиране за страни в риск. Основните недостатъци от присъединяването към еврото включват загубата на гъвкавост на паричната и валутната политика. Има макро и финансови рискове от прекомерния приток на капитал, включително потенциален скок на цените на кредитите. Забелязва се потенциал за силен дефлационен натиск, в ситуации, когато се появят прекомерни излишъци по текущата сметка. Тежест се явява и потенциалното задължение на членките на еврозоната да предоставят финансова подкрепа на други държави от валутния съюз в случай на кризи и необходимост от спасителни програми. Във Fitch са убедени, че най-големите бенефициенти при приемането на еврото са държави със слаби външни финанси, които биха се възползвали от статута на резервната валута; държави с високи нива на заеми в евро за частния и публичния сектор ("евроизация"); и държави с привързани валутни курсове (тъй като загубата им от независима парична политика би имала минимално въздействие). dnes.bg