Боряна Кисьова: Усмивките на децата ми дават сили да вървя напред
- 07 Юли 2017
- kompasbg
За Боряна Кисьова, за вечната музика и талантите
„Нещо като спомен, нещо като приказка, нещо като изповед написах... Но повярвайте, и днес стават чудеса!“ – казва Боряна Кисьова – преподавател в НУМСИ – Стара Загора и ръководител на Детска театрална студия „Метроном“.
За талантливите деца от групата г-жа Кисьова разказва с вълнение и обич, защото те могат да „напълнят със сълзи очите на слушателите, да изправят на крака публиката, да ги извикат на бис“, особено с вечната музика на маестро Константин Ташев. А каква по-голяма награда за един учител, отдал живота си на децата, за да ги направи достойни хора.
Роза МАКСИМОВА
- Г-жо Кисьова, разкажете ни за вашата музикална група – какви деца участват в нея, какви песни изпълнявате, участвате ли в конкурси?
- Концертът „Морски звуци“ е с участието на ученици от 11 и 5 клас на НУМСИ "Христина Морфова" Стара Загора. Всеки от тях се обучава и свири на различен музикален инструмент под ръководството на преподаватели- учители с много опит. Тези деца са изключително талантливи, но и полагат много труд.
Не е случайно и печеленето на награди - първи при участието им в много конкурси - както в България, така и в чужбина. Музиката, която изпълняват Георги Белчев, Симон Павлов – пианисти, вълнува публиката. Мартин Трандев може да вдигне и най-резервираните, за да заиграят българско хоро.
- Пеете песните на бургаския композитор Константин Ташев. Не са ли вече остарели тези песни? Какво ги държи толкова години на сцена?
- Защо музика на К. Ташев? Аз съм отраснала с нея и със пиесите на Н. Йорданов. В моето семейство в Ямбол, в Драматичния театър - с баща актьор и майка, работеща в счетоводството на театъра. От тогава е моята любов към Театъра. Вече 5 години в нашето училище деца от 1 до 5 клас с желание участват в театрални постановки под мое ръководство в Детска театрална студия „Метроном“. Ние представихме „Приключения опасни с герои сладкогласни“, „И в дъжд, и във вятър пак на театър“, „Приказка за цар Салтан“ и други. Музиката на Маестро Ташев се запява от деца и възрастни. Песните са мелодични, леки и се приемат от публиката с ентусиазъм. Няма стара и нова музика. Тя е вечна, щом виждаш сълзи в очите на слушателите, щом изправя на крака публиката, щом те викат на бис и не те пускат да слезеш от сцената.
- На кого искате да благодарите?
- Благодаря на Госпожа Ташева и сина й Аспарух Ташев за доверието, за това, че ми предоставиха оригиналните дискове на Маестрото. Вече имаме няколко проекта с негови песни. През новата учебна година предвиждам да види бял свят пиеса на Н. Йорданов, която не е поставяна. Благодаря му, че ни доверява своите стихове, за човешкото и приятелско отношение. Аз и моите ученици го обичаме и му желаем здраве творчески сили.
- Автори на аранжиментите на някои песни, които изпълнявате, са ваши ученици. С какво още се занимават вашите деца – композират ли, занимават ли се с театър, с танци?
- Благодаря на тези момчета за това, че ме допускат в своя свят. Затова с удоволствие им съдействам да популяризират своите творчески идеи.
- Професията учител напоследък стана доста трудна, непривлекателна. Ако сега тръгвахте по професионалния си път, какво бихте избрали?
- Ако трябва да избирам сега - пак щях да стана учител. Напоследък това е мръсна дума. Щастливка съм. Работя в училище, където ръководството ни дава спокойна атмосфера, възможност за развитие, прилагане на нови, алтернативни методи. Обкръжена съм с колеги - изключителни професионалисти, хора с широки души. В училище се чувствам като че ли съм със семейството си.
- На какво искате да научите своите ученици?
- Аз обичам децата, уважавам идеите, мнението им. Мисля, че ме приемат повече като приятел, аз не се налагам. Убеждавам с аргументи и никога не ги пренебрегвам. Те ми отвръщат с обич, доверие и уважение. Децата, а и техните родители.
- Какво ви дава работата с децата?
- Четох някъде, че щастието било да отиваш с желание на работа, и после с желание да бързаш към къщи. Е, може да ви звучи като фантазия или като приказка. Но съществува даже в този жесток свят. Много лесно е да се критикува, да негодуваме, да мърморим. Но нека дадем нещо на света. Аз раздавам обич и да виждам, че променям дете и то става човек с достойнства - това ми стига. И макар че съдбата ми е била тежка, останах сама съвсем млада (съпругът ми загина при трудова злополука едва на 37 години), справям се сама, с дъщеря ми, която също ми помага в работата. Но усмивките на децата ми дават сили да вървя напред.
- Имате ли си златно правило в живота, което следвате безусловно?
- Човек трябва да се завръща към истински ценните неща. Обичта на децата, обичта към изкуството дава сили за живот...
* Боряна Кисьова завършва Езикова гимназия в гр. Ямбол с руски и английски език; придобива висше образование в ПУ „Паисий Хилендарски“ – Начална педагогика, специалност „Музика и изобразително изкуство“. Защитила е Втора професионално-квалификационна степен в ДИПКУ към Тракийски университет – Стара Загора. Работила е по проекти, свързани с адаптивни интерактивни методи за повишаване качеството на образователното равнище на учениците. Преподавател с 29-годишен педагогически стаж.
„Нещо като спомен, нещо като приказка, нещо като изповед написах... Но повярвайте, и днес стават чудеса!“ – казва Боряна Кисьова – преподавател в НУМСИ – Стара Загора и ръководител на Детска театрална студия „Метроном“.
За талантливите деца от групата г-жа Кисьова разказва с вълнение и обич, защото те могат да „напълнят със сълзи очите на слушателите, да изправят на крака публиката, да ги извикат на бис“, особено с вечната музика на маестро Константин Ташев. А каква по-голяма награда за един учител, отдал живота си на децата, за да ги направи достойни хора.
Роза МАКСИМОВА
- Г-жо Кисьова, разкажете ни за вашата музикална група – какви деца участват в нея, какви песни изпълнявате, участвате ли в конкурси?
- Концертът „Морски звуци“ е с участието на ученици от 11 и 5 клас на НУМСИ "Христина Морфова" Стара Загора. Всеки от тях се обучава и свири на различен музикален инструмент под ръководството на преподаватели- учители с много опит. Тези деца са изключително талантливи, но и полагат много труд.
Не е случайно и печеленето на награди - първи при участието им в много конкурси - както в България, така и в чужбина. Музиката, която изпълняват Георги Белчев, Симон Павлов – пианисти, вълнува публиката. Мартин Трандев може да вдигне и най-резервираните, за да заиграят българско хоро.
- Пеете песните на бургаския композитор Константин Ташев. Не са ли вече остарели тези песни? Какво ги държи толкова години на сцена?
- Защо музика на К. Ташев? Аз съм отраснала с нея и със пиесите на Н. Йорданов. В моето семейство в Ямбол, в Драматичния театър - с баща актьор и майка, работеща в счетоводството на театъра. От тогава е моята любов към Театъра. Вече 5 години в нашето училище деца от 1 до 5 клас с желание участват в театрални постановки под мое ръководство в Детска театрална студия „Метроном“. Ние представихме „Приключения опасни с герои сладкогласни“, „И в дъжд, и във вятър пак на театър“, „Приказка за цар Салтан“ и други. Музиката на Маестро Ташев се запява от деца и възрастни. Песните са мелодични, леки и се приемат от публиката с ентусиазъм. Няма стара и нова музика. Тя е вечна, щом виждаш сълзи в очите на слушателите, щом изправя на крака публиката, щом те викат на бис и не те пускат да слезеш от сцената.
- На кого искате да благодарите?
- Благодаря на Госпожа Ташева и сина й Аспарух Ташев за доверието, за това, че ми предоставиха оригиналните дискове на Маестрото. Вече имаме няколко проекта с негови песни. През новата учебна година предвиждам да види бял свят пиеса на Н. Йорданов, която не е поставяна. Благодаря му, че ни доверява своите стихове, за човешкото и приятелско отношение. Аз и моите ученици го обичаме и му желаем здраве творчески сили.
- Автори на аранжиментите на някои песни, които изпълнявате, са ваши ученици. С какво още се занимават вашите деца – композират ли, занимават ли се с театър, с танци?
- Благодаря на тези момчета за това, че ме допускат в своя свят. Затова с удоволствие им съдействам да популяризират своите творчески идеи.
- Професията учител напоследък стана доста трудна, непривлекателна. Ако сега тръгвахте по професионалния си път, какво бихте избрали?
- Ако трябва да избирам сега - пак щях да стана учител. Напоследък това е мръсна дума. Щастливка съм. Работя в училище, където ръководството ни дава спокойна атмосфера, възможност за развитие, прилагане на нови, алтернативни методи. Обкръжена съм с колеги - изключителни професионалисти, хора с широки души. В училище се чувствам като че ли съм със семейството си.
- На какво искате да научите своите ученици?
- Аз обичам децата, уважавам идеите, мнението им. Мисля, че ме приемат повече като приятел, аз не се налагам. Убеждавам с аргументи и никога не ги пренебрегвам. Те ми отвръщат с обич, доверие и уважение. Децата, а и техните родители.
- Какво ви дава работата с децата?
- Четох някъде, че щастието било да отиваш с желание на работа, и после с желание да бързаш към къщи. Е, може да ви звучи като фантазия или като приказка. Но съществува даже в този жесток свят. Много лесно е да се критикува, да негодуваме, да мърморим. Но нека дадем нещо на света. Аз раздавам обич и да виждам, че променям дете и то става човек с достойнства - това ми стига. И макар че съдбата ми е била тежка, останах сама съвсем млада (съпругът ми загина при трудова злополука едва на 37 години), справям се сама, с дъщеря ми, която също ми помага в работата. Но усмивките на децата ми дават сили да вървя напред.
- Имате ли си златно правило в живота, което следвате безусловно?
- Човек трябва да се завръща към истински ценните неща. Обичта на децата, обичта към изкуството дава сили за живот...
* Боряна Кисьова завършва Езикова гимназия в гр. Ямбол с руски и английски език; придобива висше образование в ПУ „Паисий Хилендарски“ – Начална педагогика, специалност „Музика и изобразително изкуство“. Защитила е Втора професионално-квалификационна степен в ДИПКУ към Тракийски университет – Стара Загора. Работила е по проекти, свързани с адаптивни интерактивни методи за повишаване качеството на образователното равнище на учениците. Преподавател с 29-годишен педагогически стаж.
