« август 2017 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      

Йоана Вълчева: Всички съвременни български автори трябва да се стремим да запалим повече хора към четенето

За Йоана Вълчева, за тревогите и мечтите

С младата писателка Йоана Вълчева се срещаме за втори път. Поводът сега е премиерата на наскоро излезлия от печат втори роман –„Пегол“, която ще се проведе на 18 август в КЦ „Морско казино“. „Пегол“ е история за мечтите. За това, че ако вярваш в тях и се бориш, те могат да променят света. В този роман има и солидна доза конспирация“, казва Йоана.
След първия роман – „Съвест“, тя се чувства пораснала, „по-мъдра и по-амбицирана от преди“.
Не може да се примири, „че нямаме заглавие на български автор сред световните бестселъри“, както и с това, „че все по-малко млади хора четат“.
И разбира се, не спира да мечтае – да бъде филмиран новият й роман и името й да се нареди сред тези на най-продаваните автори в света. Смело и дръзко, като самата младост.
Успех, Йоана!

Роза МАКСИМОВА

- Разкажи ни за себе си, Йоана. Само с писане на романи ли се занимаваш, или имаш и други занимания?

- Много бих искала да се занимавам само с писане, но за съжаление за момента се налага да го съвместявам и с друга работа - проджект мениджър съм в областта на онлайн маркетинга. Много хора ми споделят колко харесват сайта ми или как фейсбук страницата ми е много добре поддържана. Е, тайната се крие в това, че се занимавам с тези неща професионално от вече две години и имам доста опит.

- Откога започна да пишеш?

- Увличах се по писането от тийнейджърските си години, но сериозно се захванах едва след завършване на средното си образование. Разбрах, че това не е лесен процес, но пък любовта към книгите беше моята мотивация да продължа и днес с гордост имам два романа зад гърба си.

- „Пегол“ е вторият ти роман. Какво е „пегол“? Защо избра именно това заглавие?

- Изборът на заглавие беше логичен, тъй като „пегол“ е същността на романа и целият сюжет се върти около него. Книгата ми е вдъхновена от реална история – тази на проф. Стефан Найденов, български изобретател с редица революционни пробиви, автор на 480 патента и изобретения, предложен за Нобелова награда по химия. Професорът създава зелено вещество, което превръща водата в гориво за съвременните автомобили. Това вещество той нарича „пегол“. По-подробно какво представлява откритието му, можете да научите на представянето на романа ми в Бургас на 18 август от 19.30 в Морското казино. Интересното е, че на премиерата в София се запознах с един човек, от когото научих, че патентите на Найденов са засекретени и освен държавата, единствено членове на семейството му имат достъп до тях.

- С какво „Пегол“ се различава от първия ти роман „Съвест“? Първият ти роман е „история за изборите, които преобръщат живота“. А този?

- „Пегол“ е история за мечтите. За това, че ако вярваш в тях и се бориш, те могат да променят света. В този роман има и солидна доза конспирация, което го различава от „Съвест“.

- Какво послание отправяш с „Пегол“? За каква читателска аудитория е предназначен романът?

- „Пегол“ е подходящ за всеки, който търси в книгите напрежение и неочаквани обрати, преплетени с любовна история. Не бих искала да внушавам определено послание с този роман, целта ми е той да повдигне в главата на читателя въпроси като: защо толкова много открития и изобретения не са станали част от ежедневието ни; кой и с какъв мотив им е попречил; къде щеше да е сега човечеството, ако на гении като Стефан Найденов и Никола Тесла им беше дадена зелена светлина.

- Историите и героите в книгата са доста далечни и доста необичайни за едно младо момиче като теб - генералният секретар на САЩ; тайна френска организация; затворник; бездомник; гениален изобретател; бивш агент на КГБ. С какво те вълнуват тези образи и събития? Откъде идват идеите ти за романа?

- Винаги съм казвала, че ако писателите разказваме само истории, които лично сме преживели, или които са близки до нас, то литературата щеше да е доста скучна. Например, едва ли много от авторите на криминална проза някога са държали оръжие. Аз вярвам, че истинската магия идва от безграничното ни въображение и умението ни да „материализираме“ онова, което си представяме, на страниците на книгата. Преди това да се случи, обаче, въображението ни трябва да бъде запалено. За мен „искрата“ беше статия, която случайно прочетох, за проф. Стефан Найденов и неговото откритие. От там дойде и идеята ми. А след това просто се запитах през какво е трябвало да премине един такъв учен и с какви интереси му се е наложило да се сблъска. Затова и героите ми са толква различни хора, а действието се развива на три континента. Съдбите им се преплитат заради изобретение, което има силата да промени света.

- Как смяташ да привлечеш вниманието на твоите връстници? Интересуват ли се те от нещата, които описваш?

- Смятам, че романът е насочен към всички възрастови групи, тъй като засяга важни въпроси, свързани с живота ни и бъдещето на човечеството. Онова, към което всички съвременни български автори трябва да се стремим, е да запалим повече хора към четенето.

- Изкушаваш ли се да бъде филмиран романът?

- Определено! Бих казала, че това е една от мечтите, които искам да сбъдна. Дори започнах да проучвам въпроса, но поради големия интерес към книгата и предстоящите ми премиери в страната, нямам достатъчно време да се заема по-сериозно. Все пак, ако някой с повече опит в киноиндустрията прочете това интервю, ще се радвам да се свърже с мен и да ми помогне.

- Как се промени Йоана от първия до втория роман?

- Пораснах. Когато написах „Съвест“, бях младо момиче, открило, че притежава талант и че има мисия в живота си. След това се наложи да се сблъскам с действителността и научих толкова много неща, докато се борех книгата ми да види бял свят и да достигне до читателите. С помощта на близките ми успях да изградя работеща система по издаване и разпространение на творчеството ми. Днес над 9 хиляди души ме подкрепят и следват в социалните мрежи (фейсбук и инстаграм), не спирам да получавам отзиви от читатели за романите ми. Определено се чувствам по-мъдра и по-амбицирана от преди.

- Какво не ти дава мира?

- Не бих могла да се примиря с обществото, в което живеем – иска ми се хората в България да са по-уверени в себе си, да спрат да живеят реактивно, а да си поставят цели и да действат. Също така не ми дава мира, че нямаме заглавие на български автор сред световните бестселъри. Не мога да се примиря и с това, че все по-малко млади хора четат.

- За какво мечтаеш, Йоана?

- Както казах, мечтая „Пегол“ да бъде филмиран. Мечтая книгите ми да излязат на международния пазар. И, разбира се, най-голямата ми мечта е името ми да се нареди сред тези на най-продаваните автори в света.

- Какво да очакваме от теб в бъдеще?

- В близкото бъдеще съм планирала премиери и срещи с читатели из страната. За предложения и покани за партньорства и участия в литературни събития, можете да ми пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. А в по-далечното бъдеще очаквайте трети роман. Започнала съм да работя по сюжета, но все още е на много ранен етап и има поне година до издаването.

- Направи подарък на читателите на в. „Компас“ – откъс от романа „Пегол“ например.



ПЕГОЛ

/откъс от романа/

Гр. Турун, Иркутска област, Русия

Борис се чувстваше изтощен. Беше завързан за един стол, а тъмна превръзка притискаше очите му. Нямаше представа на кого бе пленник. Имаше стотици хора, които го търсеха или го искаха мъртъв. Не знаеше какво да очаква и това го изнервяше.
Внезапно чу проскърцване на врата. Въздухът се раздвижи и някой се прокрадна зад гърба му. Усети ръцете на този човек на тила си, развързваше превръзката му. Примига няколко пъти, за да свикне със светлината и огледа стаята, където се намираше.
Приличаше на отдавна изоставен завод. След миг съзря жената, която стоеше, подпряна на касата на вратата. Беше около петдесетгодишна, облечена в широки войнишки панталони и кожено яке. Косата й се стелеше по раменете като карамел. Борис я разпозна веднага.
- Добре дошъл в резиденцията ми – заговори му тя на руски, а ръцете й обхванаха грубото помещение с насмешлив жест. – След като ме видя, предполагам знаеш защо си тук.
- В какво ме обвиняваш, Лена? Този път наистина не разбирам защо си по петите ми.
Жената взе един стол, обърна го с облегалката напред и го възседна. Гледаше го изпитателно със загадъчните си кафяви очи. Докато леко се усмихваше с крайчеца на устните си, тя съблече якето си и отдолу се появиха ръце с добре оформени мускули.
- Нападнал си конвой със секретна руска разработка.
- Така е, но не успях да отмъкна нищо. Не разбирам какъв е проблемът? – Борис сви рамене в знак на пълно безразличие. Продължаваше да се държи хладнокръвно. – Освен това вече не ме интересува разработката ви.
- Само че мен ме интересува кой те прати да нападнеш конвоя – тихо изрече Лена и се наведе напред към него.
- Нима трябва някой да ме праща?
Търпението й си имаше граници. Извади пистолета и стреля под масата, която стоеше между тях. Улучи го в капачката. Борис извика и започна да се превива на стола от болка, но коланите, с които бе завързан, не му позволяваха да помръдне.
- Ти винаги си бил наемник. Правиш всичко за пари, а не за да постигнеш някаква цел. Знам, че и този път някой те е пратил – Лена опря дулото на пистолета в долния ръб на масата. – Ако не искаш да останеш инвалид до края на живота си, по-добре ми кажи, за кого работиш.
- Майната ти!
Последва нов изстрел и нови викове. В гласа й се долавяше ледено спокойствие:
- Хайде, Борис, нямам цял ден...
- И да ти кажа, пак ще ме убиеш. Познавам те, Лена. Ти не спазваш сделките си.
- Може и да те убия, но ще ти предложа друга сделка – Тя извади от задния джоб на панталоните си снимка и я плъзна по масата към него. – Имаш красива дъщеря. Според мен децата не бива да страдат заради грешките на родителите си.
- Стой далеч от семейството ми! – Скулите му се изпънаха от ярост.
- Ще го направя, но първо искам името на поръчителя.
- Нае ме един китайски контрабандист – изрече мъжът и се поколеба. Сведе поглед към колената си, облети в кръв. Познаваше жестокостта на тази жена, знаеше, че няма да го пощади. Надяваше се обаче да не посегне на семейството му. - Казва се Лю Цян. Ще го намериш близо до границата.
Лена му се усмихна и дълбока бръчка проряза лицето й. Въпреки възрастта си, изглеждаше все така красива. Тя стана и се приближи към него, заедно с пистолета.
- Винаги съм ненавиждала хора като теб. Такива без цели и без принципи. Продаваш душата си за пари. 
- Аз поне имам душа, която да продам. Твоята отдавна е отнета.
- Така е. Преди повече от двадесет години оставих душата си далеч оттук. Но бъди спокоен, семейството ти ще бъде невредимо. Имаш думата ми.
Лена се отдалечи, стигна до вратата и се обърна към него. Очите им се срещнаха. Тя отново му се усмихна с онзи тайнствен маниер, след което вдигна оръжието и го застреля. Спокойно излезе навън, брулена от студения вятър.
- Разчистете тук – каза на мъжете, които я чакаха пред сградата.
– Когато приключите, свържете се с мен.
Тя се запъти към един очукан джип с найлони вместо прозорци. Качи се и решително потегли по каменистите пътища.

***
Вашингтон, САЩ

Слаба мъжка фигура се криеше от проливния дъжд под навеса на уличен телефон. През цялото време стоеше със слушалка на ухо, преструвайки се, че говори. Не искаше минувачите да го заподозрат, че просто не иска да се намокри. А и нямаше друг избор. Не можеше да се върне до колата си, защото имаше среща тук. От време на време поглеждаше ръчния си часовник. Минутите му се виждаха дълги като часове, а и студът и влагата правеха чакането му още по-неприятно.
По платното се движеха бързо автомобили и често го изпръскваха с дъждовна вода от локвите. По улиците бе натоварено, поради наближаването на часа, в който повечето американци започваха работния си ден.
В сравнение с останалите коли, един черен мерцедес с тъмни стъкла се придвижваше бавно. Малко преди да се размине с уличния телефон намали още, почти спря, сякаш, за да не опръска пешеходеца, криещ се от дъжда. Задното стъкло на автомобила бе леко смъкнато, но не можеше да се види нищо вътре. През процепа внезапно се подаде дългото дуло на оръжие със заглушител. Не се чу нито звук.
Шумът от уличното движение погълна изскърцването на гумите, когато шофьорът форсира автомобила, както и стона на изненада и болка, който мъжът под навеса издаде, докато се свличаше безпомощно на асфалта.
Всичко се случи пред шокирания поглед на младо семейство, минаващо наблизо. Жената се развика за помощ, а мъжът бързо набра номера на спешния телефон. Друга жена, работеща в магазина отзад, също дотича и клекна до проснатото тяло. Видя, че куршумът бе причинил обилно кървяща рана на гърба. Опипа шията на мъжа и намери сънната артерия. Пулс нямаше.

***
Париж, Франция

Тъмна, едва различима фигура се изкачваше по хълма Монмартр. Мракът обгръщаше всичко наоколо и единствено светлините на града сияеха в подножието като бляскав спектакъл. На върха като величествен страж се извисяваше храмът Sacrе Cœur.
Фигурата наближи входа и се вмъкна вътре. Лицето му се освети от мъждукащата светлина на свещите и слабото осветление, идващо от вътрешността. Мъжът вдигна побелялата си глава нагоре. Исус го гледаше с разперени ръце от изрисувания свод.
Мъжът се прекръсти, гледайки с благоговеещи очи, след което пристъпи навътре. Огледа се. Тук-там по скамейките се виждаха посетители. Наближаваше десет вечерта и нямаше следа от тълпите туристи, които се изсипваха през деня. Изправената като на войник фигура продължи да върви по пътеката в средата, докато не стигна петия ред.
В края на скамейката седеше и се молеше слаб и висок мъж с пригладена назад коса. Когато усети, че някой се приближава към него, той се обърна и погледна новодошлия с проницателните си зелени очи. Браздите около устните му се откроиха в лека усмивка.
- Bonsoir, François. Est-ce que tu veux qu'on prie Dieu?1 – изрече тихо той, продължавайки да държи ръцете си събрани като за молитва.
Изглеждаше нелепо с изискания си костюм сред старинната атмосфера на базиликата. Другият мъж не отговори, а направо седна до него и също сплете ръце, за да се помоли.
Помежду им имаше разлика около двадесет години, но въпреки това мирогледът и идеологиите, които следваха, съвпадаха напълно. Отстрани изглеждаха като баща и син, но всъщност се чувстваха като братя. Бяха готови да дадат живота си един за друг, както и за онова, в което вярваха.
- Je m`inquiète, Jean 2 . Франция се нуждае от Божията помощ.
- Ne t'inquiète pas! 3 Получих интересна информация. – Жан Пино замълча и погледна към изрисувания Исус. – Правителството на САЩ си има проблеми с някакъв учен. Открил вещество, което превръща водата в гориво.
- Разбира се! Американците само трупат разработки, за да се подсигурят, когато един ден петролът им свърши. А ние какво правим? – прошепна Франсоа и се огледа, за да е сигурен, че никой не е чул разговора им. - Нито сега имаме петрол, нито после ще разполагаме с алтернатива. Боже пази Франция!
- Може би Бог ни помогна, приятелю! – Зелените очи на Жан блеснаха, когато погледна събеседника си.
– Не са могли да го хванат, онзи е напуснал страната.
- Шегуваш се! Не са го убили? – Франсоа стисна здраво вратовръзката си. Между пръстите му се виждаше избродирано лаврово клонче.
- Не са, защото информаторът ми каза, че се е заел държавният секретар. Ще обвинят изобретателя в престъпление и ще го пуснат за издирване в Интерпол.
- Ако успеем… да го открием преди тях. Знаеш ли какво значи това? Vive la France! 4
- Ще успеем, Франсоа, ще успеем. – Жан се облегна назад и се взря пред себе си, сякаш в бъдещето. – Франция е изключително богата на водни ресурси и с това вещество цялата тази вода ще се превърне в гориво. Кълна ти се в страната ни, ще намерим този човек преди тях!
- Но как ще го направим? Те са Съединените американски щати, за Бога!
- Нима аз и ти имаме по-малка власт? – отвърна решително Жан и сведе поглед към избродираното лаврово клонче на вратовръзката си. – Нашата организация е по-могъща от тях, Франсоа. Все още нямам конкретен план, но важното е, че знаем какво искаме.
- Demande et tu recevras! 5 – изрече като молитва Франсоа, прекръсти се и погледна отново към Исус, разперил ръце.

1 Добър вечер, Франсоа. Искаш ли да се помолим на Бог?
2 Притеснявам се, Жан.
3 Не се притеснявай!
4 Да живее Франция!
5 Искай и ще ти се даде!

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Григор Димитров спечели титлата от „Мастърс 1000”

  • 21 Авг 2017
  • 8
Григор Димитров извоюва най-голямата победа в спортната си кариера. След триумфа в Бризбърн и София, ракета №1 на България спечели титлата от „Мастърс 1000“ в Синсинати.

Почина световният шампион по щанги Величко Чолаков

  • 20 Авг 2017
  • 120
Великият Величко Чолаков си отиде от този свят едва на 35 г. Големият тежкоатлет и последен медалист на родните щанги в тежка категория, известен като Железния, е починал около 10:30 ч. днес, след като му прилошало.

Битката при река Ахелой — едно от най-големите сражения в историята на средновековна Европа

  • 20 Авг 2017
  • 166
IX век заема изключително важно място в историческата съдба на българския народ. От една страна той е белязан от значителното укрепване на властта, а от друга – от мащабни външнополитически завоевания. Всичко това дава необходимите предпоставки за достигането на непознат до този момент културен, духовен и държавен разцвет по време на управлението на цар Симеон I ( 893 -927) .

Созопол подава жалба срещу съдията Георги Кабаков

  • 20 Авг 2017
  • 151
В мач със съдийство, което ощети тотално Созопол, отборът загуби като домакин от Локомотив Горна Оряховица с 1:3 в 5-ия кръг на Втора лига. След края от щаба на „небесносините” заявиха, че ще подадат жалба срещу главния рефер Георги Кабаков, чието ръководство нажежи атмосферата на „Арена Созопол” до червено.

Турската полиция осуетила кървав атентат в Истанбул

  • 20 Авг 2017
  • 149
Турската полиция обяви, че е осуетила терористичен акт на „Ислямска държава" (ИДИЛ) в Истанбул. Властите са задържали двама джихадисти при операция в квартала „Бейликдюзю" срещу терористичната групировка. Те били арестувани в момент, когато се готвели за нападение.