« ноември 2017 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30      

Катерина Стойкова: Писането е достатъчно, защото то ни помага да открием истината за себе си и своя живот

За Катерина и уроците

Че животът е най-добрият учител, това го знаем. И че не винаги си научаваме урока (навреме), и това е вярно. Тогава, съответно, получаваме полагащата ни се доза шамари. И се поправяме. А може пък и да не се поправим. И си трупаме обици на ушите, и си ги носим… Понякога си мълчим. Гузно. Понякога крещим така, че всички да научат. Или просто се вземаме в ръце, изправяме се и продължаваме.
За своите научени уроци споделя Катерина Стойкова в новата си книжна рожба „Птичка на перваза“ – една малка по размери книжка, но с много мъдрост, събрана в нея. Катерина ни доверява своите мисли, изводи, изречения, записани веднага, до които е достигнала във времето, от преживяванията и опита, който е придобила.

Роза МАКСИМОВА

-Честита книга, Катя! По-различна е – не са стихове, а мисли, изводи, до които си достигнала във времето. Разкажи ни повече за книгата.

- Благодаря! Да, книгата не е със стихове и няма претенции да е литературна. Това са мисли, изводи, до които съм достигала по един или друг начин. Всъщност може ли да цитирам въведението? „Изреченията в тази книга са минавали през главата ми и са се задържали там достатъчно дълго, за да ги запиша – мисъл след мисъл, през последните седем години. Пристигали са в подходящия момент като инструкции към мен самата, като утеха, предупреждение или награда. Вярвам, че съм била едновременно получателят и читателят, за когото тези думи са били предназначени. Те имат отношение към мен и моя живот и нямат претенции да са абсолютната истина за всички. Реших все пак да ги споделя. И който има нужда, да ги чуе. Може би, сред тях ще намери нещо полезно и за себе си.“ Освен това искам да споделя, че книгата е двуезична, и освен от ИК „Знаци“ в България, ще се разпространява и от издателство Accents Publishing в САЩ.

- „Птичка на перваза“ – защо избра такова заглавие? Какво вижда птичката от перваза, какво очаква тя, седейки на прозореца?

- Заглавието дойде от издателката ми и редакторката на книгата, Румяна Емануилиду. И то е въз основа на едно от изреченията в книгата. Изречението е следното: „Да получиш в главата си строфа от стихотворение и да си кажеш: “Ще го запиша по-късно” е все едно да видиш на перваза птичка и да си кажеш: „Ще я снимам по-късно”. Аз нямах идеи за по-добро заглавие. Възнамерявах да нарека книгата просто „Изречения“. Но когато Руми предложи „Птичка на перваза“ ми се стори много подходящо, защото описва и процеса на писане на тази книга. Тези изречения трябваше да бъдат записани веднага, когато идваха, иначе щяха да отлетят като птичката на перваза. Художничката Невена Ангелова изпъстри книжката с птички и перца. Много съм щастлива всеки път като погледна изданието. Просто е красиво направено. И съм благодарна на целия екип.

- След стиховете дойдоха сентенциите. Идва ли редът на разкази или роман?

- Много бих се радвала, но не смея да се надявам. Като че ли на този етап не се задържам на едно място достатъчно, за да „чуя“ нещо по-дълго, и да се свържа с него. Всъщност имам около 300 страници книга в проза, но не знам каква ще й е съдбата по-нататък.

- В други разговори си казвала, че поощряваш писането, че всеки трябва да пише какво го вълнува. Няма ли риск да се появят черно на бяло всевъзможни текстове, някои от които може би не би трябвало изобщо да виждат бял свят?

- Да, поощрявам писането. Да, нека всеки пише каквото го вълнува. Нека се появят всевъзможни текстове. Кой има правото да каже какво „трябва“ и какво „не трябва“ да вижда бял свят? Определено не аз. Всеки е отговорен за собственото си писане, а и за собствените си мечти за публикация. Авторитетите и „авторитетите“ се менят. А и защо някой трябва да ни одобрява писането?

- За какво има смисъл да се пише?

- Аз бих казала: „има смисъл да се пише“. И това е достатъчно. За мен писането е цел, а не средство към друга цел, към литературно произведение например. Писането е достатъчно, защото според мен то ни помага да открием истината за себе си и своя живот. А това е много ценно. Всичко останало е черешката върху тортата.

- Какви са твоите страхове, Катя?

- Страховете ми са много и най-различни. Предпочитам да не ги изброявам поименно тук. Но много съм мислила по въпроса за страха. Може ли да цитирам от книжката?

„Страхът поражда страх.
Ако се налага да се страхуваш, поне не се страхувай от всичко наведнъж.
Не се страхувай да се страхуваш.
Няма от какво да се страхуваш, освен от онези, които не се страхуват от нищо.
Страхът от собствените недостатъци е по-силен от тока.
Страхът от провал е едно нещо.
Страхът да не успееш достатъчно е много неща.
Страхът, че нещо лошо ще се случи, е различен от страха, че добрите неща свършват. Два пламъка от един огън.“

- Съжаляваш ли за някой свой избор, Катя?

- Да. Съжалявам за всеки избор, който е причинил болка някому.

- Много от твоите сентенции звучат като съвети. Това съвети към самата теб ли са, или към другите? Как се отнасяш към съветите, вслушваш ли се в тях?

- Не бих посмяла да давам съвети на когото и да е. Вярвам, че мислите в тази книга са били предназначени за мен в определени ситуации. Дали се вслушвам в тях? Надявам се. Те са били важни за мен тогава. Една моя Учителка ми каза „Ако не го споделяш, значи го крадеш“. И аз не исках да крада. Затова избрах да споделя. По принцип не обичам непоискани съвети, но се опитвам да „чуя“ това, което ми се казва, защото вярвам, че всичко е както трябва да бъде и и ако някой ми казва нещо, то си има причина за това. От чуването на съвет до вслушването в него пътят може да е много дълъг обаче. Но не е нужно да сме толкова сериозни. Всичко е много красиво.

- Почерпи читателите на в. „Компас“ – с малка доза от новата ти книга например.

** Ако не можеш да кажеш “не” на собствените си пристрастявания, няма да можеш да кажеш „да” на това, което е истински важно в живота ти.

** Ако сърцето каже „не”, то значи има нещо друго, на което иска да каже „да”.

** Няма красота в тъгата. Няма чест в страданието. Няма растеж в страха. Няма облекчение в омразата. Всичко това е прахосване на щастие.

** Все по-тежък става товарът, който не искаш да носиш.

** Да се опитваш да не бъдеш нещастен е също толкова трудно, колкото да се опитваш да си щастлив.

** Щастието се износва.

** Нетърпението убива бързо.

** Самосъжалението е въображаемо оръжие срещу разочарование.

** Радостта от собствения ти живот е твоя собствена отговорност.

** Не че другите ни прелъстяват. Самите ние копнеем да разрушим живота си.

** Не просто тъгуваме по загубата на една връзка. Тъгуваме по загубата на възможното бъдеще, както и по изтриването на миналото.

** Притесненията идват заради неща, които сме обещали на другите. А угризенията се пораждат от обещания към себе си.

** Изтощава те не правенето, а неправенето на нещата, които са важни за теб.

** Понякога не виждаме цената, която не искаме да платим.

** Малко неща са толкова трагични, колкото доброволното ни участие в нашето собствено обезсилване.


* Катерина Стойкова е автор на няколко поетични книги, включително „Как наказва Бог“ (ICU, 2014), „Бодливото прасе на ума“ (Broadstone, 2012) и „Въздухът около пеперудата“ („Факел експрес“, 2009). Тя разделя времето си между брега на Черно море в България и хълмовете на Кентъки в САЩ. Катерина пише, живее и мисли на два езика.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

0 #1 Лилия Йовчева 07-11-2017 11:47
Прекрасна книга, която лекува душата и тя е моят избор за подаръци на близките ми за коледните и новогодишни празници :) Препоръчвам!
Отговор

Най-четени

Стана Апостолова: Децата харесват всеки текст, който е написан с любов и искрено

  • 17 Ное 2017
  • 139
Какви са тайните на тийнейджърите? Забравили ли сме какви бяхме на тяхната възраст? Кой беше по-важен за нас – родителите или приятелите?

БГ звезди играха в подкрепа на „Дея Волей”

  • 16 Ное 2017
  • 59
„Спортът е дисциплина и здраве. Родители, не оставяйте децата си да стоят само пред компютрите“, апелира Радостин Кишишев преди началото на грандиозното волей шоу в зала „Младост“, организирано от ръководството на „Дея Волй”.

Манастирът „Света Богородица“ край Меден рудник тъне в кал

  • 15 Ное 2017
  • 72
Игуменката майка Серафима се нуждае от помощ за възстановяване на разрушените от потопа параклиси

Керана Ангелова: В павилионите на Buch Wien хора и книги греят топло и празнично

  • 15 Ное 2017
  • 206
Десетото издание на виенското изложение на книгата Buch Wien, приключи преди дни.

Отбелязваме с концерт Деня на толерантността

  • 15 Ное 2017
  • 76
С много свежарски концерт Бургас ще отбележи Деня на толерантността - 16 ноември. Водещ и един от участващите изпълнители е Дичо, а на сцената ще се изявят още дуетът Тодор Тодоров и Богомила Цекова, както и рокаджийските групи.