« юли 2018 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31          

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Николай Ламбрев, режисьор: Важното в изкуството е да търсиш нови идеи от душата си

За Николай Ламбрев или за какво мечтаят режисьорите

Театърът е огромен организъм, в който всеки детайл има своя смисъл. Ако драматургът и неговият сценарий са сърцето на театър, актьорът – неговите ръце, крака, глава и други подвижни механизми, то режисьорът е кръвта на театъра. Него рядко го виждат, но той присъства във всяка дума, във всеки жест и поглед на актьора. Режисьорът е тънката червена нишка, която свързва замисъла на драматурга с героите от пиесата. Режисьорът е онзи вълшебник, който изважда книжните персонажи от сценария и им вдъхва живот на сцената. И всичко това го прави с любов. От душа.
С един такъв вълшебник разговаряме днес – с режисьора, преподавател, сценарист, поет Николай Ламбрев.

Роза МАКСИМОВА

- Сценарист, режисьор, актьор, поет, преподавател… - кой е всъщност Николай Ламбрев? Какво не може да се прочете за вас в интернет?

- Има едни пространства, които човек не може, а и не трябва да прочете в интернет, тоест, това, което го няма, трябва да го няма в голямото пространство. Това, разбира се, го казвам малко на шега, но това, което човек сигурно не знае и не знае къде да го прочете, е всъщност какво си ти, животът на човека, който се занимава с изкуство. В случая аз съм театрален режисьор най-главно, и преподавател. Това е общо взето тежка, дори физическа работа, като прибавим и психическото натоварване. Човек като гледа спектаклите, си мисли колко е леко, колко е красиво, а то всъщност е една черна работа. Изкуството е работа и желанието ти да работиш в тази посока. Всъщност, да искаш да се натоварваш, да не кажа да се разпънеш. Театърът е едно изпитание за нервите, за физическата издръжливост на хората, които работят там.

- Кое от всички тези занимания ви е най по сърце? Как си съжителстват те? Не си ли пречат, как се допълват?

- Аз започнах от писането, от словото, от поезията, от литературата. След това отидох в НАТФИЗ, където исках да уча театър, защото още от тийнейджърските години някак си театърът за измисленото, за фантазното, което в някаква степен се съдържа и в поезията ми, е основата. Това ми даде стимул и онази пружина, която ме мотивира да се опитам да живея в това пространство. Започнах от НАТФИЗ, където учих театрална режисура, после отидох в Москва при големия руски режисьор и педагог Анатолий Ефрос, след което продължих и се върнах в България. И в крайна сметка театърът стана гръбнакът на моя организъм.

- Вие цял живот сте свързан с театъра, с киното, с музиката – с изкуството в почти всичките му форми. Помните ли първата си среща с театъра? Как се случи това? Кога?

- Първата ми среща е още като ученик – още от шести-седми клас бях насочил вниманието си към изпълнението. Истината е следната – че в онези времена, когато аз бях дете, особено значение за мен имаше радиотеатърът. В неделя от четири часа и пак в неделя сутрин – детските предавания, театърът, гласовете на актьорите. Това, колкото и банално да стои, беше за мен една провокация, един свят, който те отнася във фантазията. От там нататък си насочих интереса към гледането. Говоря за интереса като една чувственост, аз съм една особена чувстваща натура, чиито антени за възприятие на живота оформят цялото ми съществувание. Защото затворен в своята интровертна натура, аз непрекъснато имам едни локатори, може би това ми даде този импулс да говоря за себе си в своята някак си затвореност, в своята черупка на едно по-малко говорещо момче – с цигулката в детството, после с пианото и кларнета. Може би това ми даде тласък, тъй като сцената е едно отворено пространство, където да изразиш себе си. Може би оттам тръгна цялата тази магия. Освен това аз съм дете на музикант в Софийската опера. Детството ми премина там – в присъствието на репетиции, на гледане. Всичко това зареди желанието към зрелището. Чрез музиката. В момента съм преподавател в Консерваторията на хора, които ще стават оперни актьори, тоест певци. Пътят тръгва оттук – може би на това тайнство да изразиш себе си пред свидетели.

- Имате над 130 постановки - театрални, филмови, оперни, музикални. След един доста неблагоприятен период за българския театър, сега се наблюдава подем и съживяване. Какви са потребностите на зрителя сега – как се промениха те? От какво се нуждае днешният зрител?

- Изключително сериозен и интересен въпрос, отговорът на който е с много въпросителни, тоест, с много неизвестни. Защо? Защото времето, в което живеем, не само у нас, е безумно натоварено и напрегнато. В собствената ни страна ежедневието също не е леко. Битието, предългият преходен период, който трябва да преминем, да преосмислим. Какво е мястото изобщо на театъра днес? Какво да избереш, какво да предложиш на зрителите, как да го ситуираш, как да го обявиш така, че то хем да запазва достойнството ти, да изразиш това, което мислиш, а от друга страна да се съобразиш с битието на хората. Битието тегне над интереса, над изкуството. Как да развълнуваш обикновените хора, как да ги разтресеш и едновременно да не ги товариш допълнително така, че те втори път да не влязат в салона. Ето това е проблемът. Как да поставиш един Достоевски, Чехов, Шекспир дори, като това са едни взискателни текстове, които като ги превърнеш в сценично произведение, до каква степен в ежедневието ни ще могат да бъдат възприети. Изключително тежък проблем е това.

- Какви цели имате като режисьор? Поставяте каквото ви харесва, просто поставяте спектакъл от афиша на театъра или със спектакъла искате да кажете нещо на света?

- Аз избирам /и винаги съм го правил, дори и като млад режисьор, и сега като човек с опит, който е навътре в нещата и с биографията, която имам/, вълнението, което аз изпитвам от живота някак си, от съотношението между мен и света/, се опитвам да намеря този текст, който би изявил тези вибрации и ако текстът е по-сложен, да го заменя с друг. Но да запазя собственото си отношение към живота, главно собственото си вълнение от живота, как се променя човек, как се движи и да го занимавам с подобно нещо, с което да го развълнувам, като разбира се, не да обслужа неговите най-низки страсти. Категорично се противопоставям на тази всеядност, която телевизията развива и подкрепя у хората някак си да се поддържа това битие. Не! Провокацията на мисленето чрез емоционалното преживяване на това как живееш, какво чувстваш и на какво можеш да се надяваш утре. Това е моят мотив. И на базата на това избирам своите текстове. Не е лесна задачата. Преди беше по-лесно, може би. Сега е трудно във времето, в което живеем. Хем да имаш мишената, с която искаш да придвижиш нещата в съзнанието на хората, хем да ги развълнуваш. Защото без да ги развълнуваш, нищо не става. Просто програми за живот. Те имат достатъчно програми – битови, финансови. Трябва да им поднесеш вълнението на интимния живот.

- Едновременно сте сценарист и режисьор на филма „Църква за вълци“. Кое е най-сложното в работата на сценариста и на режисьора?

- В киното основното и най-важното нещо е да създадеш ясен и вълнуващ сценарий. От сценария започва всичко, така че най-трудното е така да съотнесеш онова, което искаш да кажеш с текста, че като го заснемеш то да има този адекватен вид, който да вълнува. Проблемът е изобщо и в нашето кино поначало е проблемът със сценария, сценарната основа. Владеенето на професията в тази посока. И второто нещо, което е според мен, че на повечето кинорежисьори им липсва информация и работа с актьорите.

- Как е от другата страна – като актьор?

- Най-добрите български филми са създадени от режисьори, които са работили в театъра. Един от тях е Людмил Кирков. В днешното битие, нека да не ми се сърдят кинодейците в тази посока, но работата на кинорежисьорите е твърде малка и те в много степени не знаят как да използват актьора, актьорската игра в сценарното представяне във филмовата визия. Това е моето лично мнение – не знаят как да го направят. А ние имаме изключително талантливи и способни актьори, но актьорът трябва да бъде воден, трябва да му бъде посочена посоката. Така че в последно време актьорите в сериалите се повтарят по един и същи начин, а режисьорът не е знаел какво да поиска от тях.

- Обичате ли да експериментирате на сцената?

- О, естествено, разбира се. Винаги разчитам на това да не се повтарям, винаги думата експеримент я свързвам с желанието си да не си като вчера, да променяш нещата, да се движиш. Експериментът е онова нещо, което се опитваш да реализираш с въображение и практика на базата да не повтаряш нещо. Трябва да мислиш съзнателно, не само интуитивно. Думата експеримент я свързвам с онова ново, което днес можеш да провокираш в себе си и от там нататък в хората, с които работиш.

- Съвременното изкуство се развива много динамично, появяват се нови форми. Как се отнасяте към пърформанса например? Умориха ли се хората от класическия театър?

- Пърформансът, както и други форми са неща, които са необходими за движението на изкуството и на театъра. Аз ги поддържам като идеи, като възможност и като енергия, която съдържат. Всяко едно нещо, което се явява и което има заложбите да съдържа нови информационни сили в себе си - поддържам го. Въпросът е, че не на всяка цена заради формата едно изкуство трябва да се развива. Както Чехов казва в една от гениалните си пиеси – „Чайка“: „не е въпросът в старите и новите форми, въпросът е да знаеш какво искаш да кажеш“. Това се отнася и за съвременните, новите неща. Не просто да седиш на главата си, само и само да си различен. Непрекъснато са необходими нови форми, търсене на нови неща и те са задължителни. Въпросът е да ги търсиш от душата си. Заради новата идея, не заради новата форма.

- Разкажете ни за Бургас във вас.

- Бургас. Той не само че е един действащ, движещ се град. Тук има чувство за една активност, една живост у хората, една енергия за работа, една не-бавност, един екшън както се казва. Една действеност, една нервност, една възбудимост. Не само че последните години Бургас не само се промени като място за живеене, подреден – не се интересувам от тези неща, сигурно управлението му е такова, че дава възможност на хората да се движат в такива пространства и театърът вече в това пространство някак си съществува живо и с гордост. Макар че на театъра в момента в България му е много трудно, но в Бургас театърът някак си продължава да съществува. Вероятно за това има значение и неговият директор Борислав Чакринов, но най-вече тук е едно място, където се чувствам все едно съм изпил три кафета – в добрия смисъл на думата, добре емоционално, енергийно, готов за контакт, за работа. Бургас е едно творческо място, вероятно затова градът се движи и театърът се движи. Затова сигурно го обичам. Без да имам никакви родствени връзки. В детството си съм свързан с него, с преживяванията тук, с движението – неща, които остават във времето.

- За какво мечтае режисьорът Николай Ламбрев?

- Мечтае да отгледа в себе си повече търпение, търпение и смирение в онова, което иска дори от най-близките и в онова, което иска да постигне в театъра, защото може би идват такива моменти, в които търпението и смирението на базата на целите са по-силната енергия, отколкото да хвърляш столове и да си удряш главата в стената. Да издържиш на препятствията трябва повече търпение и някак си с едно смирение пред нещата, които са невъзможни на пръв поглед, но ако погледнеш със смирение, може би имаш по-голям шанс да откриеш истината в себе си и да я предадеш на хората, с които работиш.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Опасен бизнес: Продават кърма онлайн

  • 19 Юли 2018
  • 29
Единствената у нас Банка за майчина кърма не функционира с месеци заради основен ремонт на сградата, в която се помещава.

Официално: Израел е еврейска държава

  • 19 Юли 2018
  • 39
Депутатите след осемчасово бурно заседание одобриха предложението на премиера Бенямин Нетаняху и провъзгласиха близкоизточната страна за държава на еврейския народ.

„Нафтата” се връща в своята родна къща

  • 19 Юли 2018
  • 27
Нефтохимик отново ще провежда домакинските си срещи на стадион „Лазур“. След един изигран сезон на градския стадион в Българово, „шейховете“ се връщат в Бургас, където ще посрещат съперниците си в новото първенство на Трета лига.

„Звезденбург” е новият футболен клубна Бургас

  • 19 Юли 2018
  • 32
Предизвикателствата на новото време в развитието на най-добрия град за живеене в България налагат необходимостта от приемственост и възвръщане на футболната слава на Бургас.

Здравословни проблеми спряха „Метропол”

  • 19 Юли 2018
  • 26
Здравословните проблеми продължават да тормозят ПК „Метропол”. Малшансът споходи бургазлии и в Държавното лично-отборно първенство за деца във възраст 11-12 г., родени 2006 и 2007 г.