Теодора Вълева: Творчеството за деца осмисля всички усилия и трудности

За Теодора Вълева и нейния слънчев свят

Тя е слънчево момиче и пише слънчеви стихотворения за деца. И тези стихове се харесват както на малчуганите, така и на техните каки и батковци, на майките, бабите и учителите. И топлят. И радват. И карат душата да се усмихва и да пее. Тя умее да събере целия свят в детска шепичка и да ни покаже колко голям е той всъщност – съвсем близък и толкова необятен.
Днес своя свят споделя с нас Теодора Вълева – момичето, което носи на крехките си плещи огромната отговорност да пише за деца.

Роза МАКСИМОВА

- Разкажете ни за себе си, Теодора. Как се срещнахте с поезията и как разбрахте, че ще пишете за деца?
- Пиша от съвсем малка – първите ми спомени са за едно синкаво тефтерче, трябва да съм била в края на 1 или 2 клас, където записвах стихчета и рисувах картинки към тях. И четях, четях ежедневно, непрекъснато….. Вече в гимназията – завършила съм Френската гимназия в Бургас, бях на 18, когато излезе от печат първата ми книжка със стихове, а след година, когато ме приеха студентка Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, видях реализирана и втората ми книжка – „Родена в сълза“, за която много от преподавателите в университета се изказаха ласкаво и ме насърчиха да продължа… Последва обаче изключително дълъг период от време, в който спрях да пиша – цели 15 години и сега дори не мога да кажа защо всъщност се случи така – дали обстоятелства, житейски събития, раждането на децата ми, може би по малко от всичко… Да започна да творя за най-малките стана съвсем спонтанно и бих казала – напълно естествено. Моите деца се превърнаха в най-голямото ми вдъхновение, благодарение на тях и на малките ми ученици историите ми се раждаха така истински и реални. Постепенно сякаш напълно се обърнах към творчеството за деца и мисля, че открих своята любима „ниша“, нещото, което толкова осмисля всички усилия и трудности, през които съм преминала и някак ме кара почти напълно да ги забравя.
- Ако надникнем през прозорчето на детската градина, какво ще видим и чуем?
- “През прозорчето на детската градина“ е всъщност заглавието на книгата с 20 римувани сценария, която беше оценена изключително високо от издателство „Образование“ – град София, специализирано в издаването и разпространяването на методическа и педагогическа литература и издаването на списание „Детска градина“, използвано масово из цяла България. „Образование“ пое разходите по издаването на книжката напълно и наистина ме накара да повярвам, че си струва да продължа. Беше изключително вълнуващ момент, който никога няма да забравя! Пишех в една група – „Детски учители“ и така, съвсем случайно и чак нереално, сценариите ми достигнаха до издателството и книжката видя бял свят! Впоследствие така кръстих и авторската ми страница в Интернет, която се радва на хиляди читатели и последователи…
Какво всъщност можем да видим през прозорчето на детската градина? Ами цял един свят – по-точно стотици мънички светове, защото всяко едно дете е всъщност необятна Вселена - смесица от чиста обич, любопитство, щастие и желание да сграбчи и опознае този наш забързан и объркан свят. Трябва наистина да умеем да „виждаме“ децата и повече да ги слушаме – колко по-мъдри и истински от нас са те!
- Казват, че за деца се пише най-трудно. Споделяте ли това мнение – струва ми се, че при вас нещата се получават доста леко. Издайте ни тайната си.
- Да се пише за деца е преди всичко огромна отговорност! Трябва с малко думи, лесно и достъпно, да прокараш някаква идея или мисъл, да оставиш нещо в главичките, да грабнеш вниманието, което е все по-трудно днес, във времето на така развитите технологии и комуникации. За да мога още по-добре да вникна в детската същност, записах и завърших даже втора магистратура – Предучилищна и начална училищна педагогика. Пътувам непрекъснато из цяла България, изминавам хиляди километри, за да се срещам с малчуганите из детските градини и училищата и винаги, абсолютно винаги се отнасям към това много сериозно и присърце. Правя специален куклен театър по някоя от приказките ми, нося героите ми и смея да твърдя, че днешните деца, колкото и модерни и презадоволени да са, не са обърнали гръб на най-прекрасните нравствени добродетели, не са престанали да се вълнуват и съвсем чисто и невинно, по детски, да се радват на малките неща. Трудно се пише за деца, когато си далеч от тях може би, но не само физически, а преди всичко – в съзнанието си. Така че, това е моята „тайна“ – постоянно съм близо до най-малките и ежедневно „черпя“ от извора.
- Как да научим подрастващите да заобичат книгите и да ги приучим да четат повече?
- По стечение на обстоятелствата, точно в момента преподавам на ученици в горен курс – 9, 10 и 11 клас в една от хубавите и утвърдени гимназии в града ни. Толкова прекрасни, интелигентни, артистични и начетени млади хора, от които ежедневно аз самата научавам по нещо за света през техните очи… Защо споделям това? Виждам как всеки ден тези младежи все повече и повече разширяват житейския си кръгозор, порастват сякаш пред очите ми и ме обогатяват. Говорим за книги, автори и въпреки че предметът ни не е български език и литература, ставам свидетел как се вълнуват и не са безразлични към случващото се около тях. Последният пример, за който се сещам е именно как обсъждахме включването на разказа „Кръв от къртица“ на Здравка Евтимова в американски учебник и колко силен и емоционално зареден е той. Радват се и от сърце на творчеството ми за най-малките и дори съм им обещала, когато ни остане време, да занеса книжки и да почетем заедно. Те самите дори също пишат. Така че, по отношение на съвременните деца и младежи, аз съм оптимист – четат, развиват се и искат да знаят. А ние – техните родители и учители, сме първоосновата за зараждане на любов към книгата и писменото слово, нашата роля е изключително важна и не е за пренебрегване.
- Кои са вашите любими детски книжки, с които сте израснали?
- Любимата ми книжка от детството е със заглавие „На ти, Вранке, кокалче, дай ми, Вранке, желязно зъбче!“ от Румяна Букова. Все още си я спомням почти цялата – тя е като голяма приказка в рима. Благодарение на нея спечелих 1-во място на конкурс за изразително рецитиране и ме изпратиха в София, когато бях в 3 клас. Толкова огромна и интересна ми се видя столицата тогава! Израснах с приказките на Ангел Каралийчев, като особена слабост ми е и до днес „Майчина сълза“, разказите на Георги Райчев, Лада Галина и творчеството на Асен Босев, Дора Габе, Леда Милева… Малко по-късно открих Павел Вежинов с „Произшествие на тихата улица“ и „Следите остават“ – помня имената на главните герои и до днес. Когато бях дете, много се слушаха и плочи, особено се е врязала в съзнанието ми една руска приказка „Каменното цвете“, където имаше песен за брезичката, израснала на Медната планина, която по-късно стана и прототип на една от любимите ми приказки в рима, а именно „Брезичка добричка“. Тази моя „Брезичка“ изиграха стотици деца из цяла България и продължава успешно да се изпълнява по тържества и различни чествания.
- Накъде се развива детската литература /и по-конкретно българската/ в наши дни според вас? Има ли сега литературни герои /имам предвид тийнейджърската литература/, които биха оставили трайна следа в съзнанието на децата /освен Хари Потър, разбира се/.
- Днешните деца са много по-различни от моето поколение, от годините, в които самата аз бях дете. В този смисъл, не можем да очакваме, че те ще се вълнуват от нещата, които някога са вълнували мен и връстниците ми. Въпреки това обаче, няма дете, което да остане безразлично пред творчеството на класиците в детската литература, а именно – Ангел Каралийчев, Леда Милева, Дора Габе, Асен Разцветников, Ран Босилек, Асен Босев и много, много други… Да не говорим и за имената на автори в световен мащаб като Ханс Кристиан Андерсен с вечно актуалните приказки за деца и възрастни… Но всичко се формира първо в семейството – любовта към четенето, към книгата, родителят е този, който е отговорен за „пробуждането“ на тази сетивност в душата на малкото човече, той е длъжен да го напътства и подкрепя по пътя му към откриването на света чрез писменото слово и да го насърчава да търси и да се усъвършенства. Същото важи и за тийнейджърите, които например с огромно задоволство виждам, че познават творчеството на нашата прекрасна бургаска поетеса Петя Дубарова, наред с така нашумелите и актуални за времето в което живеем, други автори и персонажите им.
- Кой направи прекрасните илюстрации на книжките?
- Илюстрациите на първите ми три книжки – „Приказките на мама“, „Новите приказки на мама“ и „Приказен календар“ (без корицата на последната) направих сама, аз ги нарисувах, защото освен че обичам да пиша, ми харесва и да рисувам. Получиха се доста сполучливи, поне според мнението на най-малките читатели – по детски пъстри, простички и без претенцията за някакво особено художествено майсторство. Оттам нататък, за всички мои останали детски книжки се погрижиха вече професионалисти в лицето на Петра Лимоза и Ангелина Аврамова, които графично ги оформиха впечатляващо и книжките направо засияха.
- За кого пишете – за децата или за себе си като малка, която би желала да чете или слуша точно такива стихотворения?
- Определено искам да пиша за днешните деца – нашите толкова хубави, умни, будни, любознателни, скъпи съвременни малчугани! Тя и самата ми професия е такава – постоянно съм сред тях – от най-малките до най-големите и няма как да ме остави безучастна към всичко онова, което „бушува“ в душичките им… Много внимателно обмислям сюжетите на приказките ми в рима, преправям десетки пъти стихчетата и песничките, редактирам понякога изцяло написаното, само и само да звучи актуално и максимално близо до съзнанието им… Нямам право на умора, лични проблеми или лошо настроение, когато се изправям срещу тях на творческите ни срещи, забравям недоспиването, неудобството от стотиците изминати километри и им отдавам сърцето си! Това ме крепи и осмисля всичко!
- Пишете за деца. А какво обичате да четете?
- Винаги, когато ми остане свободно време, сядам да чета… За съжаление, това ми се случва все по-рядко. Последното, което препрочетох за десети път сигурно, е „Тютюн“ на Димитър Димов – един от любимите ми автори, наред с Димитър Талев, Йордан Йовков и Блага Димитрова… Последната обожавам и постоянно препрочитам, особено нейните „Лавина“ и „Лице“. Иначе харесвам много и романите на Пърл Бък – „Павилион за жени“ и „Източен вятър, западен вятър“, Колийн Маккълоу с „Птиците умират сами“ – изключителна книга, биографията на Екатерина Велика от Анри Троая и романите на Алберто Моравия – „Чочарка“ и „Римлянката“.
- Преди няколко дни имахте голяма радост – ваше стихотворение влезе в христоматия за 4 клас. Поздравления! Как се чувствате? Как избраха това ваше стихотворение?
- Да, това е най-голямото признание, най-безценната награда, която съм получавала до момента! Моето стихотворение „Чиста обич“ влезе в новата христоматия за 4 клас на издателство „Български учебник“! Ако знаете само колко много плаках, когато разтворих книгата в ръцете си и видях, че стихчето ми е сложено наред с тези от Леда Милева, Елисавета Багряна, Младен Исаев, Дора Габе и много, много други… Неописуемо е това чувство, тази емоция! Все още ми е трудно да го повярвам, твърде малка се чувствам сякаш за това! Всъщност първият ми голям успех беше съвместната ми работа с издателство „Архимед“ – град София, които ми гласуваха огромно доверие и изградиха почти цялата литературна част от иновативната си програмна система за 3 и 4 група в детските градини „Заедно“, одобрена от МОН през 2018 год., на моите авторски стихове и песнички. Те издадоха и изцяло поеха като финанси цели 5 мои детски книжки, които бяха буквално разграбени и изчерпани като тираж в хиляди бройки… После излезе и диск с 10 песнички по мои текстове, отново включени към системата „Заедно“. Отново благодарение на тях, написах и текста за последната песен на квартет „Белканто“, озаглавена „Друг герой“, чийто клип пресъздава сюжета на една моя приказка… „Архимед“ ми протегнаха ръка, която никога няма да забравя и винаги с признателност ще притискам към сърцето си!
- На кого искате да благодарите?
- Аз никога не забравям добрината и наистина съм един благодарен човек! На първо място искам да изкажа своята признателност и дълбока обич към професор дпн Нели Иванова – един изключителен човек, дама и професионалист, за цялата вяра в мен, за подкрепата и магията от общите ни срещи! Тя е моята вяра, че истински добрите хора все още ги има на този свят! Благодаря от сърце на издателство „Архимед“, издателство „Образование“, издателство „Либра Скорп“ и най-вече на милата ми Петя Станева – една от първопричините да започна да пиша за деца, на докторант Даниел Полихронов и най-вече на тях – моите прекрасни и хиляди читатели от всички краища на България, на колегите, които ежедневно използват творчеството ми в пряката си работа и толкова силно ме подкрепят, на децата – моето вдъхновение за всичко това! Дълбок поклон пред всички тях!
- За какво си струва да се пише?
- Струва си да се пише за добрината, за обичта, за чистите човешки отношения. Никога няма да престана да вярвам, че приказките всъщност се случват и наяве, че ги има и трябва да вярваме в чудесата на този свят! Това се опитвам да кажа и да предам като послание и на най-малките ми читатели – да следват мечтите си, да не се отказват пред лицето на трудностите и винаги да търсят доброто, дори и там, където изглежда невъзможно да го има… Често изглеждам може би наивна и сражаваща се сякаш с вятърни мелници, но ЛЮБОВТА – тя е моето оправдание за всичко!
- Направете подарък на читателите на в. „Компас“
- С най-голямо удоволствие, за читателите на вестник „Компас“– подарявам им ги всичките, но все пак – специален поздрав с едно от любимите ми стихотворения „Чуй ме, Вятърко!“

ЧУЙ МЕ, ВЯТЪРКО!

Вятърко, Вятърко, силно вдигни ме
и отнеси ме на родна земя,
знаеш ли, Вятърко, нейното име,
че се нарича България тя?!
Малка е, вярно, но в себе си носи
древна история с корен дълбок,
в пафтите медни на девите боси,
в светлата памет на нашия род!
Другаде няма такива дръвчета,
толкова дъхави, цветни нивя -
като килимче за детски крачета,
сякаш постелила нежна ръка...
Никъде ярко звездите не светят
както е горе, в Балкана познат,
чанове, Вятърко, звънко ми пеят
даже в бетонния, сграбчил ме свят....
Още усещам на баба ръцете
с дъх лавандулен на прясно сено,
как под юрганчето шарено -
двете, тихо ми шепнеше, все за добро....
Там е сърцето ми, в нея остана,
дните ми нощи са, нощите - дни,
тази България - вечната рана,
моята топла сълза ѝ носи!

                 Т. Вълева

Видео

Коментари

You have no rights to post comments

НА КОЙ ВЯРВАТЕ ЗА КОНФЛИКТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА?

Изберете един отговор!

Най-четени

НАТО изгражда най-голямата европейска база в Румъния

  • 18 Мар 2024
  • 149
Румъния започна изграждането на най-голямата европейска военна база на НАТО, тъй като трансатлантическият блок се стреми да засили своите способности в Черноморския регион.

Утре шофьорите да се движат с повишено внимание от 95-ти до 107-ми км на АМ „Тракия”. Ще се подменят мантинели.

  • 18 Мар 2024
  • 140
Утре – 19 март, от 9:30 ч. до 16 ч. шофьорите да се движат с повишено внимание в участъка от 95-ти до 107-ми км на АМ „Тракия” поради подмяна на мантинели в средна разделителна линия.

Бързите кредити водят до бързо забогатяване на търговци, КЗП бори нелоялни практики

  • 18 Мар 2024
  • 138
Все по-често потребителите изразяват своите недоволства от закупените стоки и начина на обслужване. Събраните средства от контролните дейности на Комисията за защита на потребителите през 2023 г. са почти двойно в сравнение с предходната година, нелоялните практики, които са констатирани и има издадени актове, са близо 400, за 2022 г. година са били 103.

Спряха изследване за радиацията от мобилните телефони въпреки тревожни констатации

  • 18 Мар 2024
  • 134
Десетилетия на изследвания върху животни сочат сериозни рискове за здравето от излагането на радиация от мобилните телефони. Въпреки тревожните данни изследването спира.

Най-голямата вертикална фотоволтаична централа в света

  • 18 Мар 2024
  • 141
Германският разработчик на вертикални двулицеви фотоволтаици Next2Sun AG започна изграждането на най-голямата в света вертикална фотоволтаична система на територията на летището във Франкфурт.