На този ден по време на заседание на Парижката академия на науките са прочетени две писма. Французинът Пиер Жансен и англичанинът Норман Локиър едновременно уведомяват научната институция на откритието, което всеки един от тях е направил самостоятелно. И двамата астрономи съобщават, че в спектъра на слънчевата корона по време на слънчево затъмнение са забелязали жълта линия, която не принадлежи на нито един от известните елементи. По-късно Норман Локиър приписва тази спектрална линия на нов елемент, който нарича хелий. През 1895 година шотландският химик Уилям Рамзи е отделил хелий от земна руда - от минерала клевеит. Но на Земята хелият е рядкост дори в свързан вид. Затова пък във Вселената хелият е втори по разпространение след водорода. Почти всичкият хелий е формиран през първите няколко минути след Големия взрив, а по-късно се добавят нови количества в резултат на термоядрения синтез от водорода на звездите.