Японски биолози успешно са отгледали здрави мишки, използвайки сперма, която е била съхранявана на борда на МКС в замразен вид в продължение на почти година, се казва в статия публикувана в списание PNASM "Ако човечеството започне да живее в космоса, то на нас ще са нужни технологии, позволяващи да се замразява сперма и да се съхранява дълго време. Проблемът е в това, че на МКС радиацията е 100 пъти по-висока от колкото на Земята. Ние показахме, че макар излъчването и да поврежда ДНК-то на сперматозоидите, то не влияе на жизнеспособността и плодовитостта на потомството," пишат Саяка Вакаяма от университета Яманаши и нейните колеги. Високото ниво на радиация в открития космос, както разказват учените, за момента е една от главните опасности за живота на човека и основно препятствие в превръщането ни в "космически вид". Най-голяма опасност това излъчване носи за половите клетки, които имат нужда да преминат през няколко фази на делене, преди да станат готови за оплождане. Първите опити по размножаване на насекоми, риби и морски таралежи и други животни, които бяха проведени на борда на МКС показаха, че нищо не препятства продължаването на рода в безтегловност, но с млекопитаещи, такива опити не бяха провеждани. Като добавка, опити по оценка на жизнеспособността на потомството не са провеждани поради техническата невъзможност да се развъдят стотици мишки или други животни на борда на станцията в един и същ момент от време. Вакаяма и нейните колеги са решили проблема, изпращайки на борда на МКС не живи гризачи, а замразени запаси сперма, които са прекарали на борда на станцията около девет месеца, след което са върнати на Земята през май 2014. След което учените са използвали тези образци от генетичен материал за оплождане на яйцеклетки и имплантиране в сурогатни майки и са проследили до колко „качествено” потомство се получава. Паралелно учените са сравнили структурите на ДНК в „космическите” сперматозоиди и обикновени, които са били в замръзен вид на Земята за аналогично време. Както са показали експериментите, продължителното пребиваване в космоса действително е повлияло на качеството на спермата, правейки я по податлива на мутации. Това влияние не е било съществено - всички „космически” мишки са се родили толкова здрави, колкото и контролната група, и са страдали от приблизително същите болест. Когато са пораснали и са създали потомство (второ поколение), количеството на родени мишки е било примерно такова като и на контролната група. Подобни резултати от експерименти, както смятат учените, говорят за това, че продължителното пребиваване в космоса не трябва силно да пречи на перспективите за продължение на рода и че замразени яйцеклетки и сперматозоиди, съхранявани на космическа станция или кораби, може с успех да се използват за поддържане на човешката популация в космоса. Освен това запасите от такива замразени генетически материали, както смята Вакаяма и нейните колеги, може да се създават на Земята за защита на човечеството от измиране и бързо възстановяване след възможно падане на метеорит или антропогенни катастрофи.